Църквата почита на 24 август св. мъченици Евтих и Татиан, както и свети Козма Етолийски.

Св. свещеномъченик Евтих, родом от град Севастопол (Палестина), бил ученик на св. Йоан Богослов. Той обходил много страни и градове като апостол и епископ. Бил гонен, изтезаван и държан в окови. Завършил мъченически своя живот – посечен бил с меч. Загинал в края на I или в началото на II век.

Свети мъченик Татиан бил родом от Мантиней, който се намирал в Клавдиополска митрополия, Гонориадска епархия.

Мантиней и Клавдиопол се намирали в Гонориадската област на северозападната малоазиатска римска провинция Витиния. Митрополии при гърците били наричани главните градове на провинциите, а епархии - градовете на провинциалните области. В административно отношение Мантиней се намирал под властта на Клавдиополския управител и Гонориадския епарх. Бел.ред.

Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница.

След това той бил подложен на повторен разпит и тъй като неизменно пребивавал в Христовата вяра, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града.

Като стигнали до градските врати, светият мъченик се оградил с кръстния знак и в това време чул глас свише, който му благовестил радостно бъдеще, след което предал духа си на Господа.

Тъй като мъчител на свети Татион бил префектът Урбан, мъченическата му кончина е настъпила през времето на Диоклетиан, а именно - през 305 г. В своя месецослов император Василий го нарича Татиан.

Свети Козма е роден в бедния планински край на Етолия е кръстен Констанс. Израства безпросветен и в бедност, тъй като в родния му край няма нито църкви, нито училища. Родителите му са тъкачи. До 20 години е безписмен. Ограмотява го местният свещеник Ананий. По-късно се мести в село Агия Параскеви, където продължава обучението си при учителя Теофан. В селото живее в продължение на 8 години, ставайки ученик на Теофан и започвайки да проповядва в село Люботина.

През 1743 г. се установява на Света гора, а с основаването на Атонската академия - постъпва в нея. Негов учител по древногръцки, теология и философия е Панайотис Паламас. След завършване на академията се усамотява в манастира Филотей, приемайки монашески обет с името Козма. Остава две години в манастира, след което през 1759 г. се мести в Цариград, където среща в лицето на вселенския патриарх Серафим II, родом от Делвина, съмишленик. Серафим ΙΙ го праща в Епир да проповядва Божието слово. В продължение на 16 години Козма Етолийски изнася проповеди предимно в Тракия, Македония и Тесалия, както и в Централна Гърция, Егейските острови и контролираните по това време от венецианците по това време Йонийски острови. Въпреки тези му мисионерства и скитания, неговата мисионерска деятелност е насочена основно към Епир, където основава повече от 100 училища.

Просвещенската дейност на Козма Етолийски се чувства повсеместно из османските предели и в началото на XIX век – от Влахия и Молдавия до Османски Египет, Смирна и Корфу. Освен това, Козма става много популярен в родния си влашки край на планините на Олимп, Пинд и Аграфа.

През 70-те години на XVIII век избухва поредната Руско-турска война в 1768 година и Козма още при пристигането си в Берат е арестуван като руски агент и обесен на 24 август 1779 г. в близкото село Коликантаси. Според легендата, задържането и наказанието му са заради ненависта към него на местните търговци – евреи, на които носел щети с проповедите си. Затова последните подкупили местния паша на Берат, след като го набедили за агент на руското имперско разузнаване.

Историята на Козма Етолийски се разчува повсеместно из османските владения. През 1813 г. Али паша Янински, опитвайки се да привлече на своя страна местните православни християни в противоборството му със султан Махмуд II, издига храм на светеца в близост до устието на река Семани, където бил гробът му.