Църквата почита на 17 май свети мъченик Николай Софийски и светите Баташки новомъченици мъченици.

Светите Баташки Новомъченици са загинали за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.

Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България.

На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква. Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май.

Свети мъченик Николай Софийски е един от общо деветимата софийски мъченици за православната вяра. Чества се всяка година на 17 май.

Според житието на светеца, Николай се родил в Янина, Епир. Бил обущар – личен, благочестив и трудолюбив, но като дошъл в София османците почнали да го съблазняват да приеме тяхната вяра. Той бил твърд в православната си вяра и тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра. Поканили го на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай като разбрал какво са сторили османските големци избягал и една година се крил вкъщи. Османците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и подложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го повлекла до местността Ючбунар и го убила с камъни на 17 май 1555 г.

След смъртта му, тленните му останки били изгорени на гробището с име Търницата, а пепелта – разпиляна, та да не остане никакъв спомен от него, но софииският духовник Матей Граматик заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали.

Митрополит Яков Софийски свикал събор и прославил новия светец за вярата. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на покровителя на София – светия крал Милутин в църквата „Свети Архангел Михаил“. По-късно част от светите му мощи били прибрани в дървен храм. Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на Свети Николай Нови Софийски и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Светия Синод в София.

Днес на мястото на убийството на светеца в местността Ючбунар на улица „Цар Симеон“ 125 в столицата на България има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение наблизо е голямата църква посветена нему – „Свети Николай Софийски“, втора по големина в София след „Свети Александър Невски“, която е построена по проект на архитект Антон Торньов.