Църквата празнува на 1 октомври Покров на Пресвета Богородица, както и паметта на преподобния севти Йоан Кукузел.

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Йоан Кукузел е византийски църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо светец. Предполага се, че има български произход, тъй като една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полиелей на българката“. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласният.

Роден е вероятно от смесен брак нейде из околностите на Драч, тогава във Византийската империя в последните десетилетия на XIII век. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.

Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на XIV век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Музикалната дейност на Йоан Кукузел е твърде значима и популярна, макар че не всички ръкописи, съдържащи негови творби са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.

Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.