Църквата почита на 17 юни свети Манасий Габровски –  български светец, мъченик за християнската вяра. В някои църковни календари светецът фигурира и като св. Онуфрий Габровски.

Както говори името му, той е родом от Габрово и произхожда от семейство на благочестиви и знатни родители. Баща му, Дечо, по-късно приема монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон, а синът му първоначално бил кръстен  Матей.

Когато бил на 17 години, той направил някаква пакост и родителите му го наказали. Лекомислено в присъствието на турци, юношата заявил, че ще приеме исляма. За да предпазят сина си от подобна постъпка, майка му и баща му го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“, където го скрили. Там бил подстриган за монах и приел името Манасий.

След известно време той се преместил в Хилендарския манастир на Атон, където бил ръкоположен за дякон. Но постъпката, която извършил в младежките години, и готовността да се отрече от Христовата вяра, за да се противопостави на родителите си, не му давали покой. Колкото повече навлизал в монашеските тайни, толкова повече страдал. Затова решил, че трябва да изкупи греха си. Посъветвал се с хилендарските монаси и те го насърчили да си вземе свой духовен настойник, който да му помогне да изпълни някой мъченически подвиг.

Монахът заминал за Предтеченския скит, където бил приет от тамошния духовник Никифор. Той го подстригал във велика схима – най-висшата степен на монашество, при която се изискват големи ограничения и пълно отричане на света, давайки му името Онуфрий. Младият монах бил длъжен да спазва строг пост, хапвайки по 50 г хляб на ден и приемайки по малко вода, да мълчи, да се моли и да прави множество поклони. Спазването на тежките правила на схимник продължило цели четири месеца.

Когато Никифор преценил, че Онуфрий е готов, го завел на остров Хиос. Там живял една неделя в пост и молитва. В петък – деня на Христовите страдания, облякъл турски дрехи и сложил чалма на главата си. Застанал пред съдията, демонстративно свалил чалмата и я хвърлил на земята. Този жест бил изключително обиден за мюсюлманите, които започнали да увещават българина да се извини и да си ходи с мир. Но Онуфрий не искал и да чуе, защото бил решил именно по този начин да си отмъсти за обидата, която нанесъл на Христос в младежките си години.

Хвърлили го в тъмницата, мъчили го и още същия ден го осъдили на смърт. За да предпази Света гора и Хилендарския манастир от турците, когато го запитали за името и родината му, мъченикът отвърнал, че се нарича Матей и е от Велико Търново.
На 4 януари 1818 г. той бил обезглавен, а тялото му хвърлили в морето, за да не могат християните да запазят мощите му и да им се покланят.

Скоро след мъченическата му смърт свети Онуфрий Габровски бил канонизиран за светец и в негова чест били съставени житие и служба. В резултат на своеволното дописване на имената на светците той фигурира като двама души – свети Онуфрий и свети Манасий, и се чества на две различни дати – 17 юни и 4 януари – деня на кончината му.

Църквата почита на днешния 17 юни и светите мъченици Мануил, Савел и Исмаил.

Тия трима братя били родом от Персия и били възпитани от майка си в християнска вяра. По онова време - в ІV век - имало вече твърде много християни в Персия. Персийският цар изпратил тримата братя при император Юлиан да водят с него преговори за мир. Юлиан, макар на младост да изповядвал християнската вяра, по-късно се отрекъл от нея и ревностно изпълнявал всички езически обреди. Той извършвал някакво тържество в чест на боговете, когато пристигнали при него персийските пратеници. Те, разбира се, не поискали да вземат участие в това тържество и по заповед на Юлиан били затворени в тъмница.

На другия ден императорът ги повикал и ги убеждавал да се отрекат от християнството. Но те твърдо изповядвали вярата си и били предадени на жестоки изтезания. Тримата братя изтърпели страданията мъжествено, като призовавали името Божие, и най-после по повеля на Юлиан, били посечени с меч. Когато ги посекли, станало силно земетресение. Земята се разтворила и приела в себе си телата на св. мъченици, та да не могат враговете да ги изгорят, както бил заповядал императорът. Не след много земята изхвърлила телата на мъчениците, за да могат християните да ги намерят и по християнски да ги погребат. Над техните мощи се извършвали много чудеса и много езичници, като видели чудесата, се обърнали в християнската вяра.

Когато персийският цар чул, как безчовечно Юлиан предал на смърт неговите пратеници, отправил войска срещу него. И Юлиан тръгнал срещу персийското царство, уверен в своята победа, но бил напълно разбит и сам позорно загинал за тържество на християните.

След 30 години от смъртта на св. мъченици Мануил, Савел и Исмаил император Теодосий Велики построил в Цариград храм на тяхно име.

© Жития на светиите. Синодално издателство