Триумфът на златните ни момичета - мина точно една година

Автор: Plovdiv Now 11:01, 08.08.2022 4807

Една година от триумфа на ДиамантиТЕ. Една година от епоса в Токио. Една година от сбъдването на най-чакания „сън“.

08.08.2021 - историческата дата за българската художествена гимнастика. Датата на първата олимпийска титла, жадувана от поколения български гимнастички. Спечелена от един също исторически отбор. Отбор, който се появи с гръм и трясък и си тръгна с гръм и трясък, припомнят от Българската федерация по художествена гимнастика!

5 момичета, един отбор, един исторически отбор!

„Смелият капитан“ Симона Дянкова, „Слънчевият лъч“ Лаура Траатс, „Бурята от емоции“ Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова с „невидимите крила“ и „Нежното цвете“ Ерика Зафирова стъпиха на олимпийския връх.

Да, точно те! Пет борбени, много силни, талантливи, респектиращо дисциплинирани, безкрайно трудолюбиви! И много смели, нямате си и представа колко смели бяха и продължават да бъдат! Мечтаеха твърде смело! Не искаха просто медал, а искаха златен олимпийски медал! Това беше най-смелата им мечта и тя вече е факт! Горяха в тренировките, всяка искаше да се покаже колко е добра и колко може. Бяха различни и интересни. Всяка имаше нещо специално.

Изключително различни и като гимнастички, и като характери, които се превърнаха в един силен отбор.

„Симона е динамична, силна гимнастичка, обединител, трудолюбива и много трезво мислеща.

Лаура е абсолютен пример как професионално да си вършиш работата. Нежност, сила и воля в едно.

Стефи е момичето, което ме изненада най-много. Най-неопитна, готова на всичко, за да играе. Подстрига косата си, за да се впише в групата, която вече имаше състезания зад гърба си. Момиче с изключително силна вяра.

Ерика, това е състезател от желязо. Колкото крехка и усмихната да изглежда, не трепва! С нея дишам най-спокойно. Само трябва да знам, че е там и всичко ще бъде наред.

Мадлен, с нея ми е било най-трудно, особено в последната година.

Предизвикателство за работа, ако някой иска да си калява нервите, с Мадлен ще успее. Силен характер, показа го и на Олимпийските игри!“, така описва своите деца Весела Димитрова.

Весела Димитрова - композиторът на този отбор - шедьовър. Смелата треньорка на ансамбъл-жени, с богата фантазия и безпределен талант, която знае как да сбъдва мечти и го доказа със спечеления първи олимпийски медал.

„Винаги съм вярвала, че нещата ще се развият по този начин. Вярвах, че Олимпийските игри ще са нашето състезание. Дори в разговор фразата беше: „Не, ако спечелим злато, а като спечелим златен медал!“, споделя Димитрова, след като записа името си като най-златната треньорка в българската художествена гимнастика.

Редом до нея през този дълъг, труден, тежък път, бе момичето – спокойствие Михаела Маевска. Колкото Димитрова е огнена и вряща, толкова Михаела е спокойна и премерена. Човекът, който внасяше спокойствието в отбора. Някак си във времето Весела и Михаела се намериха и се превърнаха в победоносен тандем.

И така дойде осми август 2021, денят, който никога не ще забравим, денят на триумфа!

Какво е чувството да покориш най-големия връх, разказват „първите“.

„Пада ти товар от гърдите. Става ти по-леко, започваш да дишаш спокойно, защото дори да станем първи, или нещо хубаво да се случи, винаги имаше едно напрежение, защото ти престои нещо много отговорно, докато сега знаеш, че си направил това, постигнал си го и вече те чакат нови цели и мечти. Огромно щастие, не може да се опише с думи. Толкова пъти си го представяхме, с Лаури го привличахме, изпитвах го с цялото си тяло, изживях го, дори няколко пъти преди да играем в олимпийското село“, така „рисува“ успеха Симона.

Лаура го описва: „Чувството е неописуемо, няма как да се облече в думи, просто трябва да се изживее. Това е момент на върховна удовлетвореност и особено след толкова трудни моменти, моменти, в които си бил подготвен и готов за върха и просто се молиш да се получи сега и като се стане...(усмихва се широко).“ Мадлен типично в неин стил отговаря: „Чувството, понякога го забравям (смее се). Когато се качиш на стълбичката, която толкова дълго си представял, мечтал и е реално, все едно отново си го представяш и отново го сънуваш, не може да го осъзнаеш. Но най-близкото нещо, с което може се опише, е да си на седмото небе от щастие.“

„Все едно скачаш от самолет, с ясното съзнание, че си, без парашут и ти поникват крила. Супер нереално е, но е нещо, за което винаги си мечтал. Страшно е преди да скочиш, но след това е страхотно!“, откровено заявява Стефани Кирякова.

Емоцията от 08.08 през очите и сърцето на Ерика Зафирова: „Чувството не може да го опишеш. Космическо! Спомням си как се държахме за ръце, плакахме, скачахме, това е емоцията, която ако не се изживее, не може да я преживееш с едно описание. Ние не можехме да повярваме, че това ни се случва. Известно време не бяхме от емоции на земята. Съдиите ставаха и ни аплодираха. Беше уникално“.

‚Апотеоз‘ така го обрисува човекът, който винаги беше до тях, който вярваше повече и от тях самите, че точно те са избрани да бъдат „първите“ – президентът на БФХГ Илиана Раева. „Усещането е извън мащаб… Космос….космически експлозии… АПОТЕОЗ! И след тези няколко мига едно спокойствие… величествено спокойствие и лекота в душата… и в главата ми имаше само една дума: “Успяхме, успяхме, успяхме!”.

Да, успяхме! Беше уникално, космическо, историческо, незабравимо, вълшебно! България стъпи на олимпийския връх за първи път в 70-годишната история на българската художествена гимнастика! Те го направиха! ДиамантиТЕ на България! Благодарим ви!