На днешния 1 март в различни години са родени трима забележителни българи - политикът Александър Стамболийски, писателят Георги Марков и археологът Георги Китов.

На 1 март по стар стил през 1879 година е роден Александър Стамболийски - ярък български политик и министър-председател на България.

Деецът на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) е роден в село Славовица, Пазарджишка област. Учи в Земеделското училище в Садово и в Лозаро-винарското училище в Плевен. Следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Поради тежко заболяване прекъсва обучението си. Делегат на учредителния конгрес на БЗНС (1899), основател и главен редактор на вестник „Земеделско знаме”. Народен представител в ХІV, ХVІ – ХХ обикновено народно събрание и в V велико народно събрание.

Противопоставя се на измененията на Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война. За антивоенна дейност е осъден на доживотен затвор. Застава начело на Войнишкото въстание и е обявен за председател на Радомирската република.

През 1919 г. е избран за лидер на БЗНС и предлага нова партийна програма.  Министър-председател, министър на войната, на пътищата и благоустройството в коалиционното правителство на земеделци, народняци и прогресивнолиберали (1919-1920). През май 1920 г. оглавява самостоятелното управление на БЗНС. За да оздрави състоянието на държавата след крушенията, както и за да прокара вижданията си за по-нататъшното обществено развитие, Стамболийски инициира и прилага мащабни реформи, които засягат всички сфери на живота.

Промени се извършват във финансовата и данъчната система, в селското стопанство и кооперативното дело, в съдебната уредба, в културната област и образованието. Паралелно с преобразованията правителството на БЗНС редуцира имотите на църквата, ограничава възможността за притежаване на едра градска собственост, въвежда трудовата повинност и др.

Реформите на Земеделския съюз му спечелват много врагове. Цели прослойки от обществото се настройват срещу управляващите и техния водач – Ал. Стамболийски. От своя страна правителството се изкушава да предприема нови и нови крути мерки срещу противниците си.

Режимът придобива все по-авторитарна форма, а неговите лидери прекалена самоувереност. Всичко това ускорява подготовката на преврат срещу кабинета на Стамболийски. Той е осъществен в ранните часове на 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз и непартийната организация Народен сговор. Метежниците свалят от власт законно избраното правителство, а антиконституционният акт е одобрен от държавния глава цар Борис ІІІ.

По предварително изготвени списъци са предприети арести и биват екзекутирани земеделски лидери. Сред тях на първо място вниманието е съсредоточено върху Ал. Стамболийски. По време на преврата премиерът се намира в родното си село. Организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Превратаджиите предприемат операция за задържането му.

На 13 юни той е арестуван при село Голак и откаран във вилата му в Славовица. Тук на следващия ден след нечовешки изтезания и жестоки мъчения Стамболийски издъхва.    

Георги Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил по времето на комунистическото управление в България. Роден е на 1 март 1929 година в София.

В творчеството му се открояват два различни периода – в условията на социалистическа България и в емиграция (от 1969 г. до смъртта му). Първите му произведения датират от първата половина на 50-те години на ХХ век. С повестта „Мъже“ (1962 г.) получава признание и става професионален писател. Следват разкази, новели и пиеси, но към 1969 г. отношенията му с властите се влошават, три от пиесите му са спрени и той напуска България, макар първоначално само с намерение за кратък отпуск. В крайна сметка Марков избира да живее в чужбина постоянно, първоначално в Италия, след това до края на живота си – в Лондон. Той продължава да пише и се превръща в един от най-известните и продуктивни български дисиденти. Започва работа в българската редакция на Би Би Си. Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България“ – серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология.

Резултат от тази публицистична и обществена дейност е повишено внимание от страна на Държавна сигурност (ДС), като доста по-късно става известно, че от средата на 1970-те методично са планирани ред мероприятия по физическото отстраняване на Марков. Те приключват с неговото убийство, когато на 7 септември 1978 г. в Лондон е инсцениран уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. След няколко дни на безуспешни опити за лечение, Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г. Това убийство предизвиква много широк обществен резонанс по света. Разследването му се води както в Обединеното кралство, така и в други страни, но е безрезултатно. Разкриването на ролята на ДС става възможно след падането на комунистическия режим през 1989 г. Въпреки това не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител, а следственото дело в България е прекратено през 2013 г. поради изтичането на давност.

Археологът и траколог Георги Китов е роден на 1 март 1943 година в Дупница. Почива внезапно на 14 септември 2008 от сърдечен удар при разкопки в Старосел. Членовете на експедиция му направили изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути.

Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. 

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила край Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.