Със сигурност многото пластове история са едно от нещата, които правят Пловдив толкова интересен от туристическа гледна точка град. Различните епохи от една страна и различните култури от друга са превърнали съвременния град в една неповторима мозайка от най-различни забележителности, които се намират в някои случаи само на метри разстояние една от друга.

И „Капана“, и Стария град, и тютюневото градче се намират в центъра на града. И трите обекта са едновременно изключително забележителни и много различни един от друг.

Преди около 50 години едно от най-прекрасните места в града днес е тънело в разруха. Стария град не просто не е бил туристически атрактивен. Той е бил избягван дори от пловдивчани. Единствено и само далновидността на един човек спасява и превръща мястото този музей на открито, н който се наслаждаваме днес. Благодарение на Атанас Кръстев и с цената на много усилия, Стария град е емблема на Пловдив. Само до преди няколко години „Капана“също беше оставен на произвола на съдбата. Днес кварталът конкурира дори надвесилата се над него стара част над града, съсредоточавайки в себе си все повече инициативи и проекти.

Дори и днес, когато част от тютюневите складове изгоряха, други са изоставени, а мазилката им е олющена и улиците между тях се използват единствено за паркинг, тютюневото градче все още е запазило своята неповторима атмосфера, пропита с мирис на тютюн. Макар и изключено от ежедневния живот на Пловдив, всеки местен или гост на града може да се върне един век назад, пренасяйки се на страниците на знаменития Димов „Тютюн“. За да може тази част на града да бъде включена отново в активния градски живот, не е нужен месия както в случая със Стария град. Нужна е просто гражданска активност, която да не позволява бъдещи подобни посегателства и която да върне живота в нея, запазвайки автентичността си.

Снимки от фейсбук

Заглавната снимка на Тютюневия склад е дело на Дочо Ангелов