Тревожността е усещане, с което почти всеки човек се сблъсква в определен момент от живота си. Въпреки това около тревожността съществуват множество митове и неразбиране. Често тя се възприема като знак на слабост, липса на воля или недостатъчна устойчивост. Истината е, че тревожността не е слабост — тя е естествена реакция на ума и тялото към възприемана заплаха или предизвикателство. Вместо да се срамуваме от нея, можем да я опознаем, разберем и научим да живеем с нея по здравословен начин, пише здравният сайт puls.bg.

Тревожността сама по себе си има биологична функция. Тя е част от вградената в нас система за “бий се или бягай”, която ни е помагала да оцеляваме като вид. При възприемане на опасност, мозъкът ни активира тази реакция, за да ни подготви за действие – ускорява се сърдечният ритъм, повишава се вниманието, мускулите се напрягат. В съвременния свят обаче тези физиологични механизми често се задействат не от реална физическа заплаха, а от стресови ситуации като изпити, интервюта за работа или междуличностни конфликти.

Проблемът възниква, когато тревожността стане прекомерна, постоянна или непропорционална на реалната ситуация. В такива случаи тя може да прерасне в тревожно разстройство, което затруднява ежедневието и влошава качеството на живот. Но дори тогава тревожността не трябва да бъде възприемана като личен провал. Тя е сигнал, че нещо в нас се нуждае от внимание, разбиране и грижа.

Да опознаем тревожността, означава първо да осъзнаем нейните прояви – не само на психологическо, но и на физическо ниво. Освен чувството на страх или притеснение, тя може да се прояви чрез симптоми като сърцебиене, изпотяване, стягане в гърдите, трудно дишане, мускулно напрежение, безсъние или стомашен дискомфорт. Осъзнаването на тези признаци е първата стъпка към по-добро управление на тревожността.

Следващата стъпка е приемането. Много хора се опитват да потискат или игнорират тревожността си, което в дългосрочен план може да я засили. Вместо това, можем да се научим да приемаме тревожността като част от нашия емоционален спектър, подобно на радостта, тъгата или гнева. Това не означава да се примирим с нея, а да ѝ дадем пространство и да разберем какво ни казва.

Съществуват множество стратегии за справяне с тревожността. Една от тях е практикуването на техники за релаксация като дълбоко дишане, медитация, прогресивна мускулна релаксация или йога. Физическата активност също играе важна роля – редовните упражнения намаляват нивата на стресовите хормони и подобряват настроението.

Друг полезен подход е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която учи хората да идентифицират и променят негативните мисловни модели, които поддържат тревожността. Работа с психолог или психотерапевт може да помогне да се изгради индивидуална стратегия за справяне и постепенно преодоляване на ограничаващите страхове.

Важно е да развием състрадание към себе си. Тревожността не ни прави слаби – тя ни прави човешки. Всеки човек има право на своите трудности и на подкрепа в справянето с тях. Откритото говорене за тревожността – с приятели, близки или професионалисти – може да помогне да се разруши стигмата и да се създаде по-приемаща среда.

Да живеем с тревожността, означава да се научим да я разпознаваме, разбираме и управляваме, без да ѝ позволяваме да управлява нас. Това е процес, който изисква търпение, грижа и постоянство. С времето можем да изградим устойчивост, благодарение на която тревожността няма да бъде пречка, а знак, че се грижим за себе си и за своите нужди.

Тревожността може да се превърне в наш съюзник – да ни подтикне да се развиваме, да бъдем по-внимателни към себе си и към света около нас. С правилния подход можем да водим пълноценен и щастлив живот, дори с присъствието на тревожност.