Навлизаме в активния сезон, когато задачите и ангажиментите от различно естество валят като из ведро, сякаш светът е решил през септември да започне да се движи за компенсация на дългото уморено от жега и следобедна летаргичност лято. Вероятно ни застига тревога за това дали ще успяваме с всичко, дали и този път ще смогнем да вържем конците на тази и другите хиляди задачи, които ни чакат в галопиращата динамика на делниците, пише puls.bg.

Възможно е вече да сме изградили имунитет и устойчив тренинг на мултифункционалността, но ние си знаем на каква цена и как се събуждаме по Коледа, за да мечтаем оттогава за Великден и отново за лято. Всъщност, тревожността е толкова човешко състояние, и не, не трябва непременно да я разглеждаме като жестока прокоба, която носи нужда от андидепресант. Тревожността може да бъде и позитивен показател:

- Първо, не сте ли съгласни, тя е показател на деен човек, който иска да остане активен и да отметне колкото се може повече задачи в жаждата и потребността да успее;

- Тревожността показва и сензитивност на околната среда и интуитивност в макар и неосъзнато удещане за необходимост от конкуретноспособност;

- Тревожността ни подготвя – настройва на активен режим да търсим, да останем будни, че трябва да се състезаваме...

- Можем и да я използваме, за да се научим, защото тя е и показател, че ни трябва още някакво умение или нещо.

Разбира се, не бива да забравяме и негативите на тревожността – че несъмнено при нея и адреналинът и кортизолът са ни високи, наличието ѝ все пак е показател за стрес. Тревожността обикновено е характерна за хора, които не се чувстват сигурни в средата си или чийто темперамент в началото на живота им е изграден в емоционално нестабилна/несигурна среда. Тревожността може и да се предава от родители като модел, и едва ли не генетично, но това, което е важно, когато я има, да си дадем сметка защо я изпитваме – заради родители и минало, заради себе си или моментната ни околна среда.

Несъмнено детството играе най-силна роля в проявата ѝ в характера и поведението и там, за да избегнем дългия път към изграждане на самоувереност, отговорност и стабилност, и съответно справяне с тревожността, вероятно е нужна квалифицирана психотерапевтична помощ. Но дори, когато си дадем сметка и си кажем – „да, аз наследих модела на поведение от майка ми в напрегнати периоди, сякаш виждам нея в себе си“ – поставяме начало на раждането на автентичното себе си.

Има случаи, в които се вкопчваме в тревожността, не за друго – а за да прикрием собственото си нежелание и избягване да бъдем активни. Вероятно е много по-лесно да се тревожим, че парите не стигат, например, отколкото да начертаем карта и да си дадем сметка, че се нуждаем от промяна и активно действие да намерим допълнителен източник на доход. Същото може да е показател, че не сме се подготвили достатъчно за изпит или се отправяме на пътуване към дестинация, която не ни е същностен избор... Примерите могат да бъдат много. Тази тревожност може да не засяга нас самите ни, а да речем детето, родител, любим... Майчината тревожност е всеизвестна, но и майчиното безпокойство би могло да се намали с добро опознаване на средата на детето, него самото и подходящ избор според нуждите му, странейки от модела да живеем живота си чрез него.

Тревожността може да бъде най-добрия ни инструмент за оцеляване, когато интуитивно или не усещаме, че нещо в средата ни не е сигурно и не ни дава усещане за стабилност, за да спрем да се тревожим. Факт е, не всичко можем да контролираме, но със сигурност можем да търсим и избираме според собствените си усещания и желания.

За тези методи как да превърнем тревожността в лакмус за оцеляване можем да се научим от д-р Уенди Сузуки и нейната „Добрата тревожност“. От книгата на световно известния учен можем да разберем как да можем да овладеем най-неразбраната емоция и да контролираме, и как да постигнем превръщането ѝ в могъща сила за собственото ни благополучие.

Д-р Уенди Сузуки е професор по невронаука и психология от Центъра за невронаука на Нюйоркския университет и е международно признат авторитет по невропластичност. Тя е търсен експерт от различни издания, включително “Wall Street Journal”, “Shape” и “Health”. Беседите ѝ в “TED” имат милиони зрители. Автор е и на бестселъра “Здрав мозък, щастлив живот”.

Книгата ѝ ("Good Anxiety Harnessing the Power of the Most Misunderstood Emotion" by Wendy Suzuki) е издадена на български от издателство "Август". В оригиналния ѝ вариант на английски език може да се намери на хартиен носител, в електронен вариант и като аудио книга.