Опера Пловдив кани на следващия вълнуващ спектакъл от програмата си . Операта „Травиата“ пловдивската публика ще види на 20 ноември 2020 г. от 19:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“. Представлението беше отложено заради втората вълна на пандемията. Организаторите апелират за спазване на всички противоепидемични мерки за провеждане на културното събитие. Ползването на маски и дезинфектант са задължителни, а публиката ще бъде на 30% от местата в салона.

Диригент е Константин Добройков, режисьор – Нина Найденова, художник – Николина Костова-Богданова.

Участват солистите Светлана Иванова, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Мариета Велкова, Борис Кучков, Евгений Арабаджиев, Август Методиев, Владимир Ников, Валерия Мирчева. Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив.

Премиерата на „Травиата“ е само 45 дни след тази на „Трубадур“. През 1848-ма излиза от печат романът на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“. Той вдига изключително голям шум. За никого в Париж не е тайна, че първообразът на Маргьорит Готие е Мари Дюплеси, починала на 23-годишна възраст, докато двамата Дюма пътешестват из Испания и Алжир, а първообразът на Арман – самият автор. Той и не крие този факт, но добавя, че въпреки всичко, романът не е автобиографичен, а само опит да бъде показан моралът и предразсъдъците на част от тогавашното общество, живота в Париж от XIX век – игрив като току-що отворена бутилка шампанско и коравосърдечен като сивото утре на следващия ден.

Когато през 1852 Верди се натъква в Париж на преработения в драма роман на Дюма-син „Дамата с камелиите“ с известната актриса Дош в ролята на Маргьорит, той възлага на постоянния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Там съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид и с някои промени, включително и на имената: Маргьорит става Виолета, Арман – Алфред, а операта – „Травиата“ (което на италиански значи „безпътна“). Веднага след като завършва партитурата на „Трубадур“ през ноември 1852, Верди се залавя за писането на „Травиата“ и до края на годината голяма част от музиката е завършена. През януари следващата година той споделя в едно свое писмо: „Операта за Венеция („Травиата“) ми създава толкова труд, че едва намирам време за ядене и няколко часа за сън…“

Премиерата на „Травиата“ е на 6 март 1835 година във Венеция с певицата Донатели в главната роля. Операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: „Снощи „Травиата“ претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ И действително по-късно „Травиата“ става най-популярната опера на Верди. Тя се играе непрекъснато и навсякъде. Вече е невъзможно да се преброят нейните изпълнения даже в отделните оперни театри. Въпреки тоав отначало тя е била приета с резерви от мнозина, в това число и от видни музиканти. Например руският композитор и музикален писател Серов твърди: „Последното действие се състои от една сцена и тя е: умирането на млада жена от туберкулоза. Ефектът не е драматически, а татологически; картината не е оперна, а болнична.“ Ала времето опровергава тези думи. Сам Дюма-син признава, че „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите“, но Верди я обезсмърти.“ През 1867-а писателят отбелязва на друго място: „Днес вече не може да се напише „Дамата с камелиите“. Тя не само няма да бъде вече истинска, но ще бъде невъзможна.“