Топ 10 на най-красивите манастири, устояли на времето близо до Пловдив! СНИМКИ

Автор: Plovdiv Now 1230
Топ 10 на най-красивите манастири, устояли на времето близо до Пловдив! СНИМКИ

Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа. Днес българските манастири са се превърнали като че ли по-скоро в туристически обекти, отколкото в защитник на вярата и духовността. Те обаче са тук. Гордо изправили се срещу превратностите на историята и готови да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Непреклонни, изпълнени с вяра и надежда, устояли на времето!

Ето 10-те най-близки до Пловдив манастири, които се намират буквално на минути от нашия град. В променливото пролетно време, тези дестинации са може би най-подходящи за почивните дни.

 Манастир "Св. Кирик"

 

Горноводенският манастир "Св. Св. Кирик и Юлита", известен още като "Св. Кирик", се намира на около 3 км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 6 км югозападно от самия град. Разположен е върху тераса отзападнородопския рид Чернатица на 620 м н.в., сред живописна местност, обрасла с вековни дъбови и букови гори. Над обителта се извисява скален венец от варовикови скали, в чийто южно подножие извира лековит извор – манастирско аязмо с параклис "Св. Св. Кирик и Юлита".

Основният манастирски комплекс е един от най-големите и внушителни по българските земи. Масивни жилищни и стопански сгради, под формата на четириъгълник – почти квадрат, ограждат обширен двор, в чийто център е разположена съборната черква "Св. Параскева". Манастирът е възобновен почти в оригиналния му вид. Празникът на Воденският манастир се чества в деня на Св. Кирик и Юлита – 15 юли. От край време на тази дата на поляните край обителта сепровежда събор – т.нар. Воденски събор, който се е превърнал селищен празник.

 Бачковски манастир "Успение Богородично"

 

 Бачковският манастир "Успение Богородично" е един от най-древните на Балканския полуостров и втори по големина след Рилския манастир. Основан през 1083 г. от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани, той съчетава уникална комбинация от византийска, грузинска и българска култура. Манастирът се намира на живописния бряг на Чепеларската река (Чая) в Западните Родопи, близо до село Бачково, на 9 км от Асеновград.

Най-голямото богатство на манастира се крие в главата църква. Това е чудотворната икона "Св. Богородица Елеуса"(Умиление), която има силата да изцелява. Тя е покрита със сребърен обков с надпис от 1311 г. Според византийски предания от 14 век, иконата е автентичен образ на Божията майка. В църквата ще видите и един от най-старите позлатени дърворезбовани иконостаси в България.

Втората по значимост култова сграда в манастира е Трапезарията. Тя е изцяло изографисана, като главна тема на изобразяване е Страшният съд. Друга голяма забележителност е и Църквата-костница, която се намира на около 300 м от манастирския комплекс. Тя е единствената запазена сграда от 11 век.

 Калоферски девически манастир "Въведение Богородично"

 

 Калоферският девически манастир “Въведение Богородично”, известен още като "Горният метох", се намира в западната част на китното балканско градче Калофер. Разположен е на възвишение, на десния бряг на река Тунджа.

През размирните кърджалийски времена в края на XVIII – началото на XIXв, когато Калофер е трикратно опожаряван, обителта е на два пъти разорявана, като след това е наново възстановявана. След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в града възстановят само Горния метох, като така израства Калоферския девически манастир "Въведение Богородично".

От 1991г към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище.

 Калоферски мъжки манастир "Рождество Богородично"

 Калоферският мъжки манастир "Рождество Богородично" се намира на около 6 км северно от подбалканския градец Калофер. Разположен е в живописна долина на десния бряг на Бяла река, в южното подножие на Стара планина.Манастирът всъщност е девически (от 1954 г.), но по традиция се нарича "мъжки".

Последното възстановяване на обителта е извършено през 1981 г. по случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава. Реставрацията започва през 1981 г. и завършва през 1984 г., като по това време е и водоснабден. Днес Калоферският манастир "Рождество Богородично" е действащ девически. Храмовият му празник се чества на 8 септември (денят на Свето Рождество Богородично).

 Сопотски девически манастир "Въведение Богородично"

  

 Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище".

Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г. През многовековната сиистория Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пътиразоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 г.

Интересен архитектурен обект в подредбата на манастирският двор е намиращата се между фурната и хранителния блок стара каменна чешма, изградена през 1832 г.

 Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" - Сопот

 

Сопотският мъжки манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас) се намира на около 1 км северозападно от град Сопот, в близост до главната станция на седалковият лифт. Разположен е в подножието на Стара планина и на левия бряг на рекаМанастирска. Днес наименованието "мъжки" е само нарицателно, останало от миналото, през голямата част от което обителта е била мъжка, като сега в действителност е женска.

 По време на османското робство Сопотският манастир "Свети Спас" е крепител на българските дух и книжовна традиция. Още с основаването в него съществува скрипторий, от който са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г. Освен развиваната дейна книжовна дейност, в обителта функционира и килийно училище и певческа школа. За техен основател се сочи йеромонах Никодим (през 1737г).

Средновековен манастир - Сопот

 

 Средновековният манастир е разположен в южното подножие на крепостта "Аневско кале", която се намира на 3.70 км северозападно по права линия от центъра на Сопот. Твърдината е кацнала върху непристъпно скалисто възвишение от южния склон на Стара планина на 920 м надморска височина.

 Проведените археологически разкопки, при които са разкрити основите на средновековния манастир, спомагат да се изясни почти целият план на манастирският комплекс. По план съборният храм представлява еднокорабна и едноапсиднасграда, с притвор от запад. Градежът ѝ е от ломени камъни със спойка от бял хоросан, като са използвани и тухли. Стените на църквата, достигащи височина до 0,80 м, са запазени благодарение на направена след разкриването им консервация, за разлика от другите манастирски сгради.

 Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец"

Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец" се намира в южния край на село Белащица и на 10км южно от Пловдив. Скътан е в живописните северни склонове на Родопите.

За основаването и историята на манастира съществуват оскъдни исторически сведения, а по-голяма част от това което знаем за него черпим от местните предания. Мястото на манастира е известно и почитано за свято векове преди въздигането на светата обител. Изворът - аязмо, който се намира в предверие на манастирската черквата, е е обект на преклонение още от тракийско време. Известно е че траките са почитали изворите и вярвали, че във водите живея и се къпят духове. Обикновено култовите извори – светилища при разпространението на християнството се превръщат в аязми. На тези свети места се строят параклиси и черкви, а понякога почитта се изразява и в издигането на манастири.

Манастирският комплекс се състои от съборна черква, параклис, жилищни и стопански сгради. Манастирската църква, построена през 1838г, е еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда, с вътрешен и открит притвор. Под открития ѝ притвор е аязмото "Животворящий източник" с лековита вода. Живописната украса във вътрешността на църквата е от ново време. Всички стени са покрити с красиви стенописи, направени със средства от благочестиви християни, дали своята лепта при посещаване на светата обител. Част от иконите в храма са творени през 1924г, но има и по-стари – от 1884г.

 Калугеровски манастир "Св. Николай"

 

 Калугеровският манастир "Св. Никола" е съществувал още през X-XII в., но в началото на XV в. е разрушен от турците. По-късно манастирът е възстановен и е споменат за пръв път в една ръкописна бележка върху миней от 1693 г.

 През XVII и XVIII в. обителта е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище. През юли 1871 г. в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет. Тук са заседавали дейци от околните села. По-късно манастирското братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание (април 1876) и поради това е опожарен от турците.

 В периода 1906-1908 г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес. В момента Калугеровският манастир е действащ, като там пребивава само един монах. В манастира е запазена мраморна плоча от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от XIX в. и началото на XX в. с надписи на български език.

  Араповски манастир "Св. Неделя"

 

 Араповският манастир "Света Неделя" е разположен на 8 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за град Първомай. Манастирът е основан през 1856 г. до древно лековито аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което някога е носело името Арапово. Араповският манастир е единственият манастир, строен по време на османското робство, без да има останки от съществуването му преди това. През 1868 г. в манастира е основано училище за бедните деца от региона.

 В близост до северната порта на манастира се намира аязмото, от което според местно поверие блика лековита вода. До него е и сградата на първия параклис на манастира, която е запазена и до наши дни. В двора на манастира "Света Неделя" има триетажна кула, която според местно предание е построена от легендарния Ангел войвода – смел хайдутин, защитавал народа от османците.

  Източник: Опознай.bg

Новини

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина