В поредицата ни за имената на улиците днес спираме вниманието си на една от централните пътни артерии в Пловдив – улица „Уилям Гладстон“. За мнозина това име звучи чуждо и далечно, но зад него стои личност с ярко присъствие в историята на Великобритания и с особено значение за българския народ в един от най-тежките му периоди, пише glasnews.bg. Кой е Уилям Гладстон и защо улици в България носят неговото име? Отговорът е далеч по-дълбок от формално политическо уважение.

Уилям Юарт Гладстон (29 декември 1809 – 19 май 1898) е британски държавник и политик, който изиграва ключова роля в политическия живот на Великобритания през XIX век. Той е роден в Ливърпул в заможно семейство с шотландски произход. Баща му, сър Джон Гладстон, е успешен търговец и собственик на плантации в Западна Индия. Уилям Гладстон получава образование в Итън и Оксфорд, където се отличава като изключителен оратор и интелектуалец.

Гладстон започва политическата си кариера като представител на Консервативната партия, но по-късно се присъединява към Либералната партия, където се утвърждава като неин лидер. Той е известен с борбата си за социални и политически реформи, включително:

- Въвеждането на тайното гласуване (1872),
- Реформи в образованието и университетите,
- Подкрепа за самоуправление на Ирландия („Home Rule“),
- Ограничаване на влиянието на аристокрацията в политиката,
- Поддръжка на свободната търговия и икономическа дисциплина.

Той служи като министър-председател на Великобритания в четири непоследователни мандата (1868–1874, 1880–1885, 1886 и 1892–1894), което го прави единственият британски премиер с толкова много мандати.

Той е известен със своята подкрепа за свободната търговия и ограничаването на публичните разходи, както и с усилията си за намаляване на влиянието на аристокрацията в политиката.

Въпреки значимите му постижения, наследството на Гладстон е обект на критики, особено по отношение на връзките на семейството му с робството. Баща му е бил собственик на роби в Западна Индия, а самият Гладстон в началото на кариерата си се противопоставя на премахването на робството. Впоследствие обаче той променя позицията си и става привърженик на аболиционизма.

Най-силната връзка между Уилям Гладстон и България е свързана с Априлското въстание (1876) и последвалите Баташко клане и други зверства, извършени от османските власти. Гладстон реагира остро на политиката на тогавашното британско правителство, което подкрепя Османската империя.

През 1876 г. той публикува прочутия си памфлет „Ужасите в България и въпросът на Изтока“ („Bulgarian Horrors and the Question of the East“), в който осъжда османските зверства и призовава британското общество да се противопостави на подкрепата за османското владичество. Там той заявява:

„Никога, никъде, при никакви обстоятелства, една нация не е извършвала такива безчовечни деяния над друга.“

Гладстон се превръща в един от най-силните защитници на българите в западния свят. Благодарение на усилията му, българският въпрос влиза в дневния ред на европейската дипломация.

Гладстон умира през 1898 г. и е погребан в Уестминстърското абатство, където почиват най-значимите британски личности. Днес името му е символ на политически морал, либерализъм и човечност. В България много улици, включително в София и Пловдив, носят името му – не само като знак на уважение към една влиятелна историческа фигура, но и като благодарност за това, че в момент на отчаяние, българският народ е имал защитник в лицето на Уилям Гладстон.