Второто издание на „Лято в Стария град“ е към своя край – закриването на фестивала предстои на 3 септември от 20 ч. пред Градската художествена галерия в архитектурния резерват с концерт на Теодосий Спасов фолк квинтет. Музикантът е първият, който дава нов прочит на традиционния фоклорен инструмент кавал и започва да свири джаз. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител е на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.

През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

През трите месеца на лятото оргазнизаторите на фестивала "Лято в Стария град" - Агенция „Антракт“,  зарадваха пловдивчани и гости на града с пъстра и богата програма от турове, събития за деца, концерти, изложби и уъркшопове.

Финалът предстои идната седмица в обновеното пространство на Градската художествена галерия на ул. „Съборна“ №14А, което ще бъде изпълнено с много джаз, фолклор и класика с изпълненията на Теодосий Спасов – кавал, Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Генадий Рашков – тъпан и Християн Цветков – китара.

В специално интервю за TrafficNews световноизвестният музикант разказва за пътя към сцената, експертиментите и срещите, които променят живота. 

- Г-н Спасов, Вие сте известен с това, че пренасяте народната музика в нови измерения, смесвайки я с джаз и класика. Какво Ви вдъхнови да започнете този музикален експеримент?

- Когато бях студент в Пловдив от 1982 до 1986 г., имах възможност да се срещам с много музиканти от различни жанрове. Преди това завърших Музикалното училище в Котел, специалност "Народна музика", а след това продължих обучението си в Пловдив, където започнах да се запознавам с класическа, поп и джаз музика. Там се срещнах с Дарин Бърнев, който експериментираше с комбинация от фолклор и джаз. За първи път изсвирих негови композиции, които бързо станаха популярни. Той много се радваше, защото преди да ме срещне, е опитвал с други музиканти, но не се е получавало. Записахме композициите „Хоро с кавал“ и „Бърнево хоро“ в Радио Пловдив, които по-късно звучаха и в националния ефир. После свирих с Веселин Койчев и Дочо Панов, с които създадохме първоначално трио, а по-късно към него се присъединиха Радул Начков и Йълдъз Ибрахимова – нашата джаз певица. Започнахме да свирим стил, смесващ фолклор, джаз и фолк. Много бързо станахме популярни и свирихме на турнета в страната и чужбина, включително на джаз фестивали. По-късно създадох и свои композиции, включени в първия ми албум, издаден със Стефан Мутафчиев. Последва албумът ми „Пясъчното момиче“ с по-ясен джазов и класически почерк, а през 1990 г. излезе съвместният ми албум с Милчо Левиев.

- Кавалът е традиционен инструмент с дълбоки корени в българската култура. Как успявате да му придадете толкова съвременен и световен звук?

- Това става с време, работа и много анализи, слушане и учене от световни музикални образци. Човек създава звуков образ в съзнанието си, който следва и налага като естетика, възпитавайки и публиката.

- Работили сте с музиканти от различни жанрове и държави. Кое сътрудничество Ви е оставило най-силен спомен и защо?

- Работата ми с Веселин Николов, отделно с Веселин Койчев и Дочо Панов, беше много важна за мен – те са прекрасно китарно дуо, с което научихме и показахме много неща. Вдъхновяващ бе и Емил Георгиев, а срещата ми с Милчо Левиев беше съдбовна. Имам и много близки връзки със световноизвестния Трилок Гурту, който свири в международната група „Глимпс“. Свирил съм и с други формации и в международни турнета, включително в Щатите.

- В състава на квинтета Ви има музиканти с впечатляващи биографии. Как подбирате хората, с които работите?

- Това се случва естествено. Познавам музикантите от фолклорния квинтет от деца. С времето се намерихме, харесахме се и правим заедно музика, която поднасяме на публиката. Те имат отношение и обичат моите експерименти. Често ме питат как ги откривам, а аз казвам, че те сами идват при мен.

- Вие сте първият музикант, който свири джаз на кавал. Как реагираха публиката и колегите ви, когато започнахте ?

- Публиката ме прие много добре. Музикантите и специалистите бяха по-остри – традиционалистите казваха, че развалям народната музика, а консервативните джазмени твърдяха, че това не е джаз и ще изчезне бързо. Но аз не им обръщах внимание и продължавах да свиря по интуиция и с опиране на световни джазови и класически образци.

- Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете предвид реакциите на колегите?

- Получавах заплашителни писма, но бях млад и обичах музиката. Не обръщах внимание на заплахи и мнения. Следвах удоволствието от музиката и съприкосновението със сродни души.

- Какво е усещането да свирите на сцената в Пловдив?

- Обичам Пловдив, там минаха студентските ми години. Почитам пловдивската публика, която е музикална и добре образована по отношение на джаз, класика и фолклор. Това време ми даде голям потенциал и много възможности.

- Ще има ли нови пиеси или специално подготвени аранжименти за концерта в Пловдив?

- Да, ще има нови композиции. Всеки музикант получава темата и ноти, подготвя се и на звуковата проба пробваме новите пиеси, които след това остават в репертоара. Можем да свирим дълго време с богат репертоар.

- Как се различава българската публика от тази в чужбина?

- Българската публика разбира добре какво правя, защото кавалът е наш национален инструмент. Чуждата публика го приема като екзотика и се радва на музиката, но не винаги разбира специфичния й контекст. Харесвам най-много българската публика.

- Кои са темите и емоциите, които най-силно целите да предадете на слушателите?

- Във всяка пиеса има естетическа провокация по отношение на форма, хармония, ритъм и техниката на изпълнение. Нашата група включва национални фолклорни инструменти – кавал, гадулка, гайда, тъпан и китара вместо тамбура. Това провокира и професионалисти, и меломани, като дава кураж на млади музиканти да свирят в този стил. За публиката нашата музика е удоволствие и радост.

Фестивалът "Лято в Стария град" се оргазнизира от Агенция "Антракт" с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града за 2025 година.