Текат последните дни на Богородичните пости. Те започнаха на 1 август и продължават до 14 август, тази неделя.

На 15 август Църквата отбелязва един от 12-те си най-големи празници - Успение Богородично.

Посветен е на смъртта на Божията майка. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква и други, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август по нов стил, а други, които са запазили Юлианския календар – на 28 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф.

Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка - 8 септември.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, раздават се курбани. 

На този ден не се работи нищо - не се пере, не се чисти, не се работи с машини, нито на полето.