Автор: Цветелина Чафадарова

„Разбъркани приказки в 21 век“ е представление, което събира на една сцена глухи и чуващи младежи в Пловдив, за да покаже на обществото, че глухите хора имат място в културата и че заслужават да бъдат част от изкуството. Те са изключително театрални, изразителни и емоционални – не са им необходими думи, за да разкажат вдъхновяващи истории. На 26 септември от 19 часа в Късноантична сграда „Ирини“ глухи и чуващи заедно ще представят за първи път своя авторски спектакъл. Входът е свободен, а всеки, който иска да се докосне до тяхното творчество, е добре дошъл.

Инициативата е част от проект „Инклузивно обучение за глухи и чуващи младежи“. Той е избран от общо 330 участници, а спектакълът е резултат от три месеца обучение, интерактивни лекции и репетиции. Текстът е изцяло авторски, дело на режисьора Сердар Чалъшкан, който е и председател на Народно читалище „Мустафа Кемал Ататюрк“ в Пловдив.

„Вярваме, че театърът говори чрез емоции и образи“, каза пред репортер на TrafficNews Мария Зайкова, жестов преводач и един от организаторите.

„Дойде време чуващите да започнат да говорят езика на глухите. Жестовият превод обикновено се среща в новините, но в културата е рядкост. Това представление е първа стъпка към реално културно включване на глухата общност“, допълни тя.

На сцената ще се редуват забавни и абсурдни истории, преплетени с класически приказни образи – Червената шапчица, Кумчо Вълчо, Спящата красавица, но през призмата на 21 век и технологиите, които са изместили комуникацията.

Част от спектакъла има и отделна последна сцена с участие само на глухи актьори – тяхната история ще бъде изненада за публиката.

"Забравяме вече за комичността и за смеха в първите две. Цялата постановка е цяло едно послание и то е точно за културното включване на глухите“, разказва още Мария Зайкова.

Младежите, които участват в представлението, са между 14 и 35 години. Те са на сцената в главните роли. Едно от момичетата, което е глухо, ще бъде жестов преводач, а другият чуващ ще бъде Мария Зайкова.

„Ще работим глух с чуващ. Това също е ценно - да покажем, че и те могат да са преводачи“, казва още Зайкова.

На въпрос как са успели да се стиковат глухи и чуващи, за да създадат своя спектакъл, Мария Зайкова отговори: „Самата работа между глухи и чуващи беше изключително приятна. Първо - глухите са свикнали да са заобиколени от чуващи и никой да не ги разбира, да не знае техния език, за тях си беше реалност. Те намериха свои приятели, нов кръг от хора, ново пространство, което те могат да бъдат “чути”, те имат своя глас.“

В проекта участие са взели и доброволци от Български младежки червен кръст – символ на солидарност и споделена човечност.

„Те показаха, че когато младите хора обединят усилията си, независимо от различията си, се ражда нещо истинско значимо. Театърът ни не е само сцена – той е платформа за разбиране, приобщаване и промяна“, категорична е жестовият преводач.