В неделя, 31 март, в 3:00 часа след полунощ ще преместим стрелките на часовниците си с един час напред. Страната ни минава към лятното часово време, което означава, че утре ще спим с час по-малко. Лятното време ще остане в сила до 26 октомври.

За първи път у нас лятното часово време се въвежда през 1979 г., а за първи път в Европа това става през 1916 г. Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия и енергоносители, но и да се използва повече светлата част на деня. 

От 1979 г. в България се въвежда лятно часово време – от последния неделен мартенски ден, като за периода 1979-1996 то е валидно до последния неделен септемврийски ден, а от 1997г. насам - до последния неделен октомврийски ден. Корекцията в този период става като се извадят три (3) часа от времето по Гринуич, а не два (2) часа, както е за дните от годината, които не влизат в посочените периоди.

В годините 1979-1996 преместването на часовниците е ставало в 0 часа, в следващите две години - 1997 и 1998 - в 3 часа, а от 1999 година през пролетта - в 3 часа, през есента - в 4 часа. 

В последните години дебатът за местенето на стрелките е на дневен ред и в Европейския парламент. Само преди дни евродепутатите подкрепиха предложението на Европейската комисия смяната на часовото време да бъде прекратена, като дадоха време на държавите членки да се синхронизират до 2021 г. До 1 април 2020 г. страните членки трябва да уведомят Еврокомисията кое време избират - лятното или стандартното, популярно като зимно часово време. ЕК си запазва правото,  ако има проблеми и държавите не са успели да се синхронизират, директивата да бъде отложена или отменена.