Лъчезарна художничка Петя Доненчева обагри стените на Градска художествена галерия с изложбата си „Танц на цветовете”. Пъстрите ѝ картини изживяват 20-дневната си експозиция и дават глътка въздух на пловдивчани. Десетки натюрморти и пейзажи, дело на петгодишен труд, разказват истории и подават ръка на душата, за да я отведат към едни прекрасни далечни реалности.

Чрез изкуството на талантливaта пловдивчанка човек пътува между Изтока и Запада, притихва из родопски къщи и събира спомени от детството. Вижда горите и слънцето, което преминава през голите клони на дърветата, за да озари килимче от листа. Лекува душата си чрез спокойствието на водата. А после се връща към добре познатите, но красиви гледки от деня, които Петя Доненчева пресъздава майсторски чрез натюрморт.

Младата дама хваща четката, когато е едва 3-годишна, а от тогава извървява дълъг път, за да стигне дотук. Ето какво разказва Петя пред нас:

–Защо избра името „Танц на цветовете” за последната си изложба?

–Името “Танц на цветовете” представя най-точно съчетанието на формите и цветовете, изобразени в картините.

– Какво те привлича в жанровете, с които си популярна?

–Стилът, в който работя, е реализъм, а в пейзажите и натюрмортите намирам за най-прекия път до сърцето на хората, изобразявайки образите максимално близки до реалността.

–Изложбата ти беше отложена заради пандемията. Промени ли нещо през това време в съдържанието и концепцията ѝ?

–Отлагането на изложбата ми даде възможност да продължа работа по темата. От Градска художествена галерия ми предложиха да увелича броя на платната си и да изпълня с тях цялата сграда–и двата етажа на галерията, което за мен е голяма чест.

–Как и къде прекара карантината, имаше ли муза през това време да се занимаваш с изкуство?

–През цялото време бях в ателието – от сутрин до вечер. Това е моят начин да не се поддавам на негативното около нас и да продължа да гледам позитивно и с надежда в бъдещето.

–Какви чувства носи в теб това да хванеш четката и да рисуваш?

–Да седна пред статива с четка в ръка за мен не е просто работа, това е най-любимото ми занимание. Нещото, което ме кара да се чувствам добре и което ми дава смисъл.

–Ти си потомствен творец, кажи ни, какво е да растеж в къща, пълна с художници?

–Отраснала съм в дом, в който почти цялото семейство рисува, а по стените има картини от моите предци. За мен от малка е било ясно, че искам да стана художник и съм имала увереността, че ако целеустремено вървя по избрания път, това ще се случи.

–Смяташ ли, че натюрмортът остава на заден план в България? Има ли той достатъчно публика?

– Темите на моите натюрморти са основно български, а реакциите на хората за мен са показателни. Когато човек види една родопска къща, кошница с плодове и характерни предмети, се връща мислено на любимо място от минало време и това му носи приятни спомени и емоции. Традициите винаги са имали голямо значение за нас българите.

–Каква е връзката между вътрешния ти свят и картините ти?

– Рисувам това, което ме вълнува в момента. Платното на всеки художник е огледало на вътрешния му свят. Няма как в душата ти да е мрачно, а да посегнеш към пъстри цветове.

–Разкажи ни, кои са пейзажите от живата природа, запечатали спиращи дъха ти гледки?

– Впечатлява ме смяната на сезоните, защото тогава разнообразието на цветове е изумително. Както се вижда и от пейзажите ми, едни от често присъстващите теми са отраженията във водата и игра на светлина и сянка.

–Кой са личностите, белязали пътя ти на артист?

– Любими мои художници са Сандро Ботичели (16век) и от Нидерландския златен век -Вермер и Рембранд (17 век).

–С какво обичаш да се занимаваш извън територията на изкуството?

– Извън рисуването обичам да спортувам, което донякъде компенсира статичната ми професия. А разходките сред природата са от изключителна важност за мен, защото тогава намирам вдъхновение и гледки, които после да пресъздам на платното.

–За какво се чувстваш благодарна?

– Все по-често се чувствам благодарна за това, че се занимавам с изкуство, защото така успявам да “избягам”, макар и за кратко, от проблемите около нас. Светът, в който живеем, се променя много бързо и не съм сигурна доколко за добро. Благодарна ще бъда, ако успея чрез картините си да усмихна някого. Да му помогна да вземе глътка свежест и да се почувства за момента по-щастлив.

автор: Соня Желязкова