На 18-ти април се отбелязва Световният ден на радиолюбителите. На тази дата през 1925 г. в Париж е основан Международният радиолюбителски съюз IARU. Днес членове на този съюз са повече от 160 страни в света, в които се отбелязва този празник.

Това е сравнително рядко разпространено хоби в международен мащаб. В България то е доста непопулярно и с годините замира, вероятно защото хората не са достатъчно информирани за него.

Като явление радиолюбителството възниква преди около 90 години и бързо покорява целия свят. На 7 май 1895 г. руският учен Александър Попов демонстрира пред Руското физико-химическо дружество своето изобретение, придобило нарицателно име „грозоотметчик”. Това е и първата документирана информация, свързана практически с изобретяването на радиото. Една година по-късно Попов развива още повече идеята си за безжично предаване на информация. Той демонстрира пред научното дружество усъвършенствания вариант на изобретението си, който се приема за прототип на радиоапаратурата и предава първата радиограма на разстояние 250 м.

Няколко месеца по-късно, през юни 1896 г., италианецът Джулиемо Маркони патентова в Англия „Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси“. На основата на патента се учредява и бързо заработва акционерно дружество „Маркони‘’ за производство на радиоапаратура.

Първите радиолюбители се появяват в началото на Първата световна война. В началото те само конструират радиоапаратурата, но по-късно се появява и стремежът за обмен на информация помежду им и те стават пионери в разпространението на радиовълните.

Първоначално радиолюбителските организации са сдружения, но постепенно се разрастват до национални организации. В първата такава национална радиолюбителска организация, създадена през 1913 г. в САЩ като „Радиоклуб на Америка“, работят около 1300 неорганизирани радиопредавателя.

За рождена дата на организираното радиолюбителско движение в България се приема 5 юни 1926 г., когато 38 електроинженери, радиотехници, кадрови военни, един търговец и един директор на строително дружество провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на „Български радиоклуб“.

В края на 1947 г. се създават основите на първата държавна организация – „Народен съюз за спорт и техника” (НССТ), в която намира място и радиолюбителството. През март 1948 г. се провежда и официалният учредителен конгрес. Две години по-късно, по време на втората национална конференция, с временно разрешение за няколко дни в ефира излиза първата българска официална любителска радиостанция LZ1AA. Това е знаменателно събитие за българските радиолюбители. Направен е голям пробив в ефира. Макар и съвсем формално, под чисто бюрократичен контрол, но все пак вече официално, по света се понасят инициалите LZ.

Всеки радиолюбител има свой индивидуален и уникален повиквателен знак, който носи информация за страната, от която е радиолюбителят. Всички инициали на български радиолюбители започват с LZ, след това има цифра от 1 до 9, която определя това, дали човекът е от Северна или Южна България, добавят се и различни букви.

Използването на различни видове радиостанции, антени, техники и апаратури за осъществяване на радиовръзка на различно разстояние не се прави с цел разговорите да излизат по-евтино (макар че и това е важно!), а само с идеята за по-далечна, интересна и екзотична радиовръзка - нещо за което в ежедневието си през последните години ползваме "Skype" или социалните мрежи.

Честит празник, български радиолюбители!