Светите равноапостолни Методий и Кирил почита Църквата на 11 май.

Те са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старославянския език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.

Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Тя представлява гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.