На 30 януари Православната църква почита паметта на Свети трисветители, покровители на богословието. Това са трима от най-достойните епископи на църквата, допринесли за нейното благоустрояване и за утвърждаването на вероучението й.

Свети Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията безценно писмено наследство, а третият - свети Йоан Златоуст е бил епископ на Константинопол. Всеки от тримата светители има свой ден в църковния календар.

Празникът Свети Три светители е определен след бурен спор, възникнал през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и с по-голям принос за утвърждаването на християнската вяра. Дебатиращите се разделили на "василиани", "григориани" и "йоанити".

Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита - Йоан (1095), и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.

Днес празникът на св. Три Светители е и празник на всички православни катехизически школи, духовни семинарии, духовни академии и богословски факултети. Така се отдава заслужена почит на дивните три светила на истинното богопознание, на правилното изповядване на св. православна вяра, на благодатната молитвеност и на личното, спасително благочестие в Христа. Затова св. Трисветители са пример не само за богословите, но за всеки вярващ православен човек, който търси истинското освещение и спасение в Господа.

Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил.

Църквата почита паметта му на 30 януари.

Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр.

© Жития на светиите. Синодално издателство