Църквата почита на 20 август свети пророк Самуил и светите 37 мъченици пловдивски. Празнуват всички, които носят името Самуил, което означава „измолен от Бога“.

В Пловдив има една църква, чиято история е тясно свързана с мъченическата смърт на светите 37 мъже - християни и изповедници на вярата, пострадали заради Христовото име през 304 г. 

Този храм съществува и днес и носи името на светите равноапостолни царе Константин и Елена. Там е лобното място на тези мъченици.

Хванати от римския управител на Филипопол, Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта, известна като Хисар капия. След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня. 

През 2001 г. в църквата в Пловдив е поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици. Тя е изписана от Дечко и Елена Дечеви, а върху каменния зид, ограждащ християнската църква, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт.

Затова пловдивският храм „Св. св. Константин и Елена” има два храмови празника - на 21 май и на 20 август, когато се почита паметта на светите 37 пловдивски мъченици.
 
Самуил е живял през 11 в. пр.Хр., и е последният съдия на Израил. „Съдиите” били племенни водачи със жречески и съдийски функции, чиято институция обединявала 12-те еврейски племена и поддържала култа към Йехова. В Библията Самуил е този, който помазва царете и им дава власт.
 
Според легендата пророк Самуил е роден в семейството на Елкана от град Рама, който имал две жени - Ана и Фенана. Ана не можела да има деца дълго време, заради което се молела непрекъснато. Молбата й към Бог била да я дари със син, в благодарност на което тя ще му го посвети. Молитвата й се изпълнила и „Измоленият от Бога” Самуил останал да расте в храма при първосвещеник Илий.
 
След няколко години станало ясно, че има дарба да пророкува. Докато растял, той поучавал израилтяните и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и изпълнявал напътствията му. Затова според желанието на всички го избрали за съдия и началник.
 
С помощта на Самуил израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимийско робство. Управлявал мъдро и справедливо. Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил за съдии. Но те не следвали примера му, били алчни и несправедливи.
 
Недоволни от тях, старейшините дошли да молят Самуил да им избере цар. Бог се оскърбил от желанието им, но посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.
 
Саул бил храбър и великодушен и затова всички го обикнали. И след избирането на цар Самуил останал при народа да го наставлява. Но Саул престанал да се вслушва в неговите съвети, станал горд и самонадеян.
 
Затова Бог избрал нов цар и го посочил на Самуил. Пророкът отишъл в къщата на Йесей и помазал най-малкия му син Давид. Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.