Свети пророк Авакум почита Църквата на 2 декември.

Той живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея. И действително, халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма и откарал в плен много юдеи.

"Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? – се обръща към Бога Авакум, измъчван душевно поради нечестието на своя народ. – Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие?"

Пророк Авакум умрял в дълбока старост.

Днес Църквата чества паметта и на преподобния Порфирий Кавсокаливит (1906-1991 г.). През 2013 г. по решение на Вселенската патриаршия той бе причислен към сонма на светиите, а за негова почит бе отреден денят на неговата кончина – 2 декември. Неизброимо много са разказите за чудотворното влияние на харизматичната му личност върху стотиците му духовни чада и за благодатния му дар на прозорливост. Представяме ви едва няколко от тях…

През пролетта на 1995 г. Елени Констандулаки от Ханя (о. Крит), завършила Белградския богословски факултет, разказва една история. Същата история потвърждава и допълва на следващата година Драгана Симич от Сърбия, студентка във Философския факултет на Атинския университет.

Близо до Нови Сад се намира известният девически манастир „Язак“ (Сремска епархия). През зимата на 1983 г. сестринството на тази света обител преминало през голямо премеждие. Атеистичният режим, който властвал по онова време, се опитал да ликвидира манастира по най-ужасяващия начин – хвърлили отрова във водопроводната му мрежа. Точно тогава игуменката на манастира получила неочаквано обаждане по телефона – от стареца Порфирий, който разказал на игуменката с подробности за коварния план, който вече бил в действие, и й заръчал сестринството да взима вода от друг водоизточник. Дори обяснил на монахинята къде има чист извор в близост до манастира, в една гора.

Тук трябва да се отбележи, че отец Порфирий никога не е бил в Сърбия. И въпреки това, в онзи момент, с Божията помощ той е бил на онова място. Въпреки че фактически се е намирал в Оропос, откъдето е звънял, той с духа си е изминал стотици километри до Срем, който се намира в централна Сърбия. Той виждал мястото толкова ясно, сякаш го познава прекрасно, и подробно описал всичко на монахините.

Старецът Порфирий постоянно се молел, денем и нощем, за монашеските общности и страдал заедно с тях, когато били в затруднение или застрашени от нещо.

* * *

Друг случай, също толкова невероятен, е разказан от самия отец Порфирий. Това е случило през 1985 г. Старецът имал духовен син, който бил свещеник в Америка – отец Спиридон. Един ден той позвънил по телефона на духовния си син и му казал: „Утре в 3 ч. сутринта, американско време, ще те посетя. Недей да заспиваш! Чакай ме!”. Отец Спиридон не разбрал какво точно има предвид старецът с тези си думи. На следващата нощ по някое време на свещеника му станало студено и той се събудил от нощния хлад. Тогава звъннал телефонът. Бил отец Порфирий от Оропос и му казал: „Защо спиш, отче Спиридоне? Нали ти казах, че ще те посетя, затова да не заспиваш? И за да ми повярваш, виж, оставих вратата ти отворена”. Поглеждайки към вратата, отец Спиридон видял, че тя наистина била широко отворена и затова той внезапно бил почувствал студ.

* * *

Една година в навечерието на Богоявление отец Порфирий тръгнал да освещава домовете със светена вода. Като влизал от къща в къща, без да се усети влязъл и в една къща с лоша репутация. Това бил местният бардак.

Когато старецът запял: „Спаси, Господи, Твоя народ…“ и започнал да благославя, стопанката на къщата му казала: „Не… не е редно те (момичетата от бардака) да целуват кръста”. Тогава отец Порфирий отговорил: „Не зная дали те или по-скоро Вие не трябва да целувате кръста”. Тогава всички жени в дома целунали кръста и отец Порфирий останал да поговори с тях. Той им говорил за любовта към Господа, като им казал: „Обичайте Христос, Който ви обича и ще видите колко щастливи ще бъдете. Само да знаехте колко много ви обича Христос. Направете малко усилие и Го обичайте и вие”.

Отец Порфирий знаел, че ако тези жени опознаят Христос и Го заобичат, защото познанието води до любовта, то тогава имало надежда да изоставят жалката професия, която практикували.

© Жития на светиите. Синодално издателство