Свети преподобни Теодосий Търновски почита Църквата на 27 ноември.

Той е виден български духовник и отшелник, деятел на исихазма в средновековна България и ученик на св. Григорий Синаит.

На св. Теодосий Търновски са посветени три български храма – Теодосиевата постница на Рилския манастир, която включва храм в чест на св. Теодосий Търновски и двуетажна сграда за монаси. През 2023 година е осветен параклис „Св. Теодосий Търновски“, който се намира в сградата на енорийския център в двора на софийската църква „Свети Димитър Солунски“. Българският храм в Кьолн, който е част от Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква, също е посветен на св. Теодосий Търновски.

За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че вероятно е родом от Видинско. Малко преди смъртта си приема миропомазване от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход. Приема монашеско пострижение в Арчарския манастир „Свети Николай“ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и последователно попада в Мариинската, Червенската и Епикериевата свети обители. След като обикаля много манастири, св. Теодосий достига до знаменития исихаст и учител на съзерцателния живот, преподобни Григорий Синаит, който се подвизава по онова време в манастира Парория (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между България и Византия. Обикновено се предполага, че граничната зона е Странджа, но е възможно обителта да е по северните склонове на Родопите. Според Константин Иречек Парория е тъждествена на Сакар планина, северно от Одрин.

Под неговото опитно ръководство св. Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си.“

Преподобни Теодосий Търновски създава със своята исихастка школа нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е св. Евтимий Търновски. Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. През 1360 г. на друг събор осъжда юдейската религия, възможно във връзка с приемането на кръщение от втората съпруга на Иван Александър Сара-Теодора, родом еврейка.

Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги с творенията на Светите отци, но за жалост няма сведения кои са конкретните съчинения.

Св. Теодосий бива надарен и с пророчески дар. Според житиеписеца на св. Евтимий - Григорий Цамблак, св. Евтимий вижда учителя си преп. Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб; на другия ден преподобният предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета от агаряните (турците).

След кончината на св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.