Църквата почита на 11 ноември /24 ноември по стар стил, светите мъченици Мина, Виктор и Стефанида.

На този ден имен ден празнуват: Мина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор, Виктория.

Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Св. мъченик Виктор бил войник по време на царстването на император Марк Аврелий Философ (161-180 г.). Когато императорът започнал гонение на християните, Виктор се отказал да принесе жертва на боговете. Тези задължителни жертвоприношения били проверка за предаността на войните към боговете, императора и родината. Светецът бил предаден на мъчения, но преминал невредим всички изпитания. Чрез силата на молитвите си той победил чародей, който оттогава се отказал от врачуването и станал християнин. По молитвата на светеца внезапно прогледнали ослепели войници.

Виждайки чудесата, които Господ явил чрез св. Виктор, младата благочестива съпруга на един от мъчителите, Стефанида, открито прославила Христа, за което била предадена на люти мъчения. Светия мъченик Виктор обезглавили. Мъчениците пострадали в Дамаск през II век, където честните им останки били погребани.

Да не се бърка със св. Виктор Никомедийски, честван на 18 април.

След като повярвал в Христа, и виждайки твърдостта на св. великомъченик Георги († 303 г.), св. Виктор бил посечен с меч в Никомидия през 303 година.

pravoslavieto.com