Преподобни Козма се родил през втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят, но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан през 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир „Ватопед", той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.

На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал:

- Как изглеждаше тая жена?

Козма отговорил:

- Невиждана красота, невиждана слава!

Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:

- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!

Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви.

Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Като йеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби.

Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайстващата пречиста Мария Богородица и Господ Иисус Христос, Който й отговарял. Спасителят казал на пресветата Си Майка за Козма:

- Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!

Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни.

В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълно усамотение и безмълвие.

В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост.

Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре е влязла отровна змия и виното е отровено.

Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.

На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и има големи затруднения по митарствата: бори се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение били видели игумена в църква. Видели го също и като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че игуменът наистина е починал скоропостижно.

На северозапад от манастира „Есфигмен" се издига една атонска височина, наричана Самари. Там в малка килия живеел монах на име Дамян. Той бил получил заповед от стареца си - св. Козма, никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа в килията на друг отшелник. Домакинът го поканил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд.

Тръгнал монах Дамян в тъмнината. Отклонил се от пътя си в мрака и се загубил насред планината. Отчаян, почнал да се моли:

- Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!

И изведнъж се намерил пред своята килия. Поразен от това чудо, незабавно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма наставнически му рекъл:

- Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те запази от смърт!

Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек, който да отиде да улови риба. Изведнаж планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма си я приготвил за ядене. Но неговият вътрешен глас му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, защото рибата е негова собственост.

На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите:

- Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш, постниче, силите си.

След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел.

Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.

Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя.

Бил наново посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Изчакал края на разговора и почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого, освен стареца Козма. Учуден, го запитал:

- С кого разговаряше?

В стеснение Козма му открил истината:

- Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак за моето скорошно отминаване в другия, вечния живот.

Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва отново да го посети.

Когато го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв.

- Какво ти е? - запитал той.

- Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми. . .

На третия ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и славословие тихо предал душата си на Господа.

Това станало на 22 септември 1323 година.

Из: Жития на светиите. Синодално издателство