Църквата почита на 11 февруари Свети Свещеномъченик Георги Нови Софийски. Той е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Роден е през 1497 г. в Кратово, днес в Северна Македония и се занимавал със златарство. Семейството му е било богато, но той отрано останал сирак. Преместил се на работа в София. Намерил подслон при поп Пейо и продължил да практикува занаята си. Понеже отказал да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Георги бил измъчван жестоко и накрая бил изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се почита днес от Църквата.

Останките му били прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина“. Скоро след това Георги бил канонизиран, а книжовникът поп Пейо написал неговото житие.

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършвало по всяка вероятност тайно. То било поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи).

Житието на светеца е силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житие и страдание света велика мъченица Георги Нового“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия“ на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.