Тя често четяла писанията на светите отци, от които получавала сила в духовните подвизи. Затова първоначално основала в Ловеч, после в Търново, а накрая във Видин центрове, в които преписвачи превеждали и пишели на славянски език (среднобългарска редакция) богослужебни ръкописи и съчинения за духовния живот. Заедно със своя съпруг цар Иван Александър била ктитор на манастири и църкви, а други възстановила във време, в което исихазмът (т.е. произнасяне на Иисусовата молитва наум в сърцето и внимаване върху мислите – подвизи, вследствие на които молещият се християнин прави действена благодатта на Св. Дух, получена при кръщението) е бил прегърнат особено от монаси, но и от миряни. При все че била заобиколена от шумния живот в двора на българския цар, Теодора не занемарила духовния си живот. Ревността и благоговението й по Бога и светиите били известни на всички и затова е наречена благоверната и благочестива царица Теодора.
През 1345 г. цар Иван Александър решил да се раздели с Теодора, като избрал да вземе за съпруга една нехристиянка. Прогонена от двора на българския цар, Теодора Басараб претърпяла тази несрета с вяра в Божия промисъл, смирила се и избрала монашеския живот, за да служи с любов и преданост на Младоженеца Христос в манастир в околностите на крепостта Търново. При приемането на монашество тя получава името на светата императрица Теофана Цариградска, чиито свети мощи тогава се намирали в Търново и чието житие Теодора-Теофана последвала с голямо усърдие. Като монахиня преподобна Теофана изпросвала съвет и благословение от учениците исихасти на св. Григорий Синайски, сред които най-известен бил св. Теодосий Търновски († 1363 г.). От него св. Теофана Басараб се научила на послушание, опазване на душевен покой и умна молитва, като достигнала големи духовни висини.
През 1356 г. преподобната последвала сина си Иван Срацимир, на когото било поверено управлението на Видинското царство. Там преподобната била добра съветница за съпругата на Иван Срацимир, Анна, нейна племенница от басарабския род. Те наспорили духовния живот на града, като насърчили във Видин преписването на душеполезни съчинения, сред които до днес се съхранява ръкописът, известен като Бдински сборник, който съдържа жития са свети жени. Съгласно преданието св. Теофана се подвизавала през последните години от живота си в Алботинския манастир, издълбан в скалите западно от Видин. Тя се упокоила в Господ в напреднала възраст (едно народно предание гласи, че светицата умряла мъченически, убита от османците, когато нападали Видин през 1396 г.) и е опята с голяма почит. Била оплакана от целия народ, на който служила, съветвала и бранела като истинска майка, проповедничка на Божията любов и милост. До днес жителите от граничните села край река Тимок в България и Сърбия съхраняват паметта за делата и подвизите на преподобна Теофана, родом Басараб, българска вадетелка, която заблестяла чрез вяра и святост на българска земя. Нейната памет местните празнуват на 28 октомври всяка година.
Превод от румънски: прот. К. Синев, dveri.bg
