Света мъченица Евгения почита Църквата на 24 декември. Именици има и днес. Честити да са!

Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.

Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.

Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – вражда, клевета...

Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.

- Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.

Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.

Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща...

Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: "Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря... Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха... А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!"

Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря...

Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала!

Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"

След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.

Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.

Преподобни Николай воин, българин, почита Църквата също на 24 декември, освен света мъченица Евгения.

Преподобният Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I  царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.

­ Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице ­ й казал воеводата, ­ и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, ащото бесът я разпалваше с блудна похот. Тогава блаженият воевода й казал:

­ О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.

Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

- Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? ­ попитал Той Николай.

­ Да, Господарю мой ­ отговорил той, ­ виждам, че гърците секат българите.

Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал:

­ Погледни към нас.

Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек.

- Господарю мой ­ казал той, ­ цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек.

- Ти какво мислиш за това? ­ попитал го Силният.

А воеводата Му отговорил:

­ Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това.

Тогава страшният Мъж му казал:

­ Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!

Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите воини. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина*.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там той приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, така че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Амин.

© Жития на светиите. Синодално издателство