Свастики, сметища и модерни конспирации: Какво виждат малчуганите по трасето на детската железница в Пловдив
Спирка „Пионер“ на детската железница на Младежкия хълм в Пловдив отново осъмна с грозни свастики и драсканици. Ако погледнем по-дълбоко към надписите и символиката свързана с тях, ще забележим, че те представляват не просто вандалщина, а визуална агресия, която напомня за най-мрачните страници в човешката история.
Сред свастиките и посланията към войната в Близкия Изток се появяват и тревожни препратки към модерни конспиративни теории – изписани са надписи като “COVID-19“ и „Alan Watts“, които поставят още по-абсурден и неуместен контекст в пространството, предназначено за деца.
И докато всички имаме „своя” теория за всичко свързано с пандемията от коронавируса, то името Алън Уотс не е толкова добре познато за масовата аудитория. Уотс е британски философ и популяризатор на източната философия и дзен-будизма на Запад, а сега изненадващо се появява сред графити, свързани с омраза и конспирации. И макар Уотс да няма нищо общо с подобна идеология, неговите мисли често се използват изопачено от модерните интернет-инфлуенсъри, които смесват философия, конспирации и дезинформация в един токсичен коктейл. А в контекста на изрисуваната спирка това изглежда като проява на културна деградация, която в никои случаи няма място в детски свят.
Детската железница на Младежкия хълм е открита през 1979 г. като символ на радост, детство и безгрижие. Сега обаче вместо да създава усмивки, тя буди по-скоро отвръщение - превърната в сцена на посегателства върху естетиката, паметта и дори здравия разум.
И докато едни драскат послания с омраза, паралелно с това други превръщат другата спирка „Снежанка” на същата железница в сметище. Припомняме, че само преди две седмици, след публикация на TrafficNews за купчини боклуци на същото място, те бяха почистени от общински служители, но съвсем скоро след това се появяват нови. Тези два случая се случват буквално в рамките на дни и доказват, че цялостната грижа за парка не е просто работа на институциите, а отговорност и на нас като граждани.
Това място трябва да бъде оазис на игри и безопасност, а вместо това бива изпълвано с грозотия, мръсотия и поругаване – дело на хора, които явно нямат уважение нито към историята, нито към децата.
Но вината не е само на вандалите и институциите, а на всички нас, защото сметището на хълма е доказателство, че липсва култура на споделена отговорност. А явно без надзор, контрол и санкции сме обречени на повторение.Тоест, решението изисква много повече, отколкото чакаме от институциите – те могат да почистят, да въведат видеонаблюдение, дори да налагат глоби и наказания. Но истинската промяна минава през нас – родителите, младите, гражданите.
Не е трудно да събираме боклука след пикник, да ползваме кошчетата за боклук по време на разходка, да отстояваме красотата на тепетата, а не да мълчим в очакване някой друг да се погрижи. Защото децата заслужават безопасно, чисто и красиво място, а не сметище, пръскащо зарази и грозни свастики със сбъркана идеология.
