Свети Панталеймон, светите Седмочисленици и успението на свети Климент Охридски почита Църквата на 27 юли. 

Пантелеймон е великомъченик от Никомедия (днес Измит), пострадал за Христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий. Свети Пантелеймон е един от Четиринадесетте свети помощници. Името му в превод от гръцки означава „всемилостив“.

Според житието му св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като езичник, носил името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“). Учил се на медицина при известния по онова време лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел християнството и новото си име Пантелеймон. Отказал да се поклони на езическите богове, заради което бил подложен на страдания, които изтърпял без болка с помощта на Христа и по заповед на Максимиан бил посечен с меч. По-късно бил провъзгласен за светец от църквата.

Част от мощите на светията се пазят в руския манастир „Свети Пантелеймон“ на Света гора.

Заради дейността си приживе св. Пантелеймон е провъзгласен за закрилник на лекарите и акушерките. Българската православна църква почита паметта му на 27 юли (9 август по стар стил).

Великомъченик Пантелеймон е почитан от Православната и Римокатолическата църква.

Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Те са братята Кирил и Методий – създали глаголицата. Техните 5 ученици идват в България: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Руската православна църква чества братята Кирил и Методий отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.

Свети Климент Охридски (ок. 840 - 27 юли 916 г.), български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.

Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки. По-ранният и по-подробен от двата е едно житие на Климент написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно житие на Климент от друг охридски архиепископ, също грък – Димитрий Хоматиан (1216-1234) - известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.За ранните години на Климент двете жития дават оскъдна информация. Единствено „Краткото житие“ споменава националността на Климент.
„Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.“

Към XIII век, това означава, че Климент бил славянин роден в границите на Първото българско царство. Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки - видими от качеството и обхвата на преводите му - говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорящи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век). Към Македония сочи и фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец. Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г., според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.

Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.[2] Ако се приеме, че „млаеджки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856-858 г., ключов период в живота на Методий. От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море. Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат муКонстантин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).

На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени.) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860-1 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.
В житието на Константин се казва, че след като император Михаил III поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“. Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“. Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на гру¬пата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.

На тези основания, както и на това, че Климент е знаел старобългарски и гръцки, може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.

Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент. Известно е - от по-късни славянски жития - че през 868 г. Климент придружава Кирил и Методий по време на посещението им в Рим. След три и половина години в Моравия, Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си - сред които и Климент - в свещенически сан и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г. Затова - въпреки мълчанието на изворите - е почти сигурно, че Климент участва в мисията на Константин и Методий въвВеликоморавия от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на славянски за моравците, обучаването на местни славяноговорящи духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.

Подробности за престоя на Климент в Рим, който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни. Двамата епископи - Гаудерик Велетрийски и Формоза Портуенски – които ръкополоагат Климент и другите ученици на Кирил и Методий са сред водещите в Рим (Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа). Контактите на Климент сред влиятелните кръгове в Римската църква - латинска, както и гръцка - може да са били почти толкова широки, колкото тези на Кирил и Методий. Вероятно е познавал лично Анастасий Библиотекар, приятел и почитател на на Константин.

Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил. Уважавайки последното желание на брат си, Методий се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в Олимп и вместо това избира да продължи общата им работа сред славяните. По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в Панония и Великоморавия. По-късно през същата година папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония и го изпраща в двора на славянският владетел Коцел.
Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор. Методий прекарва две и половина години затворен в Швабия, докато през 873 г. папа Йоан VIII не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му. Последните си години Методий прекарва в защита на славянската литургия в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел Святополк.

Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил. Уважавайки последното желание на брат си, Методий се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в Олимп и вместо това избира да продължи общата им работа сред славяните. По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в Панония и Великоморавия. По-късно през същата година папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония и го изпраща в двора на славянският владетел Коцел.
Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор. Методий прекарва две и половина години затворен в Швабия, докато през 873 г. папа Йоан VIII не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му. Последните си години Методий прекарва в защита на славянската литургия в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел Святополк.

Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на Методий на 6 април 885 г.
Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински. Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и Вихинг, франкският епископ наНитра и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за подтискане на славянската литургия в цяла Централна Европа. Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на филиоквето, според която Светият Дух произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от франките, макар и Рим да не я приема формално до ранния единадесети век. Разногласията по тази доктрина по-късно ще се превърнат в основните доктринални различия в средновековните спорове между гръцката и латинската църкви.

На Горазд и Климент се пада задачата да говорят публично срещу филиоквето.[12] На два пъти те обясняват гръцката доктрина за Троицата - веднъж за франкските духовници, и втори път, по-накратко, за Святополк, но напрежението между привържениците на Вихинг и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий - около двеста свещеника и дякони - започват държавни гонения. Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните са затворени. Теофилакт дава имената на петима от затворените - Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.

След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк. Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885-886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение.