Рамис Мюмюн е един от четиримата студенти от ПУ "Паийсий Хилендарски" , участвали в преработката на съвременен книжовен български език на книгата "Как заблуждават народа" на забравения български лекар и общественик д-р Асен Кермекчиев. В четвърътк вечерта изданието бе представено от историкът адв. Янко Гочев, който придружи разказа си за живота на забравения български общественик с интересни , но малко известни факти от историята на страната ни по времето на Балканската и Междусъюзническата войни. 

Паулина Пенева, Рамис Мюмюн, Дамян Христов и Боян Видолов са студентите,  които отделиха време, за да пренапишат тази книга.  Репортер на TrafficNews разговаря с Рамис Мюмюн, който се заема с тази будителска дейност , малко преди да се дипломира. 

- Как дойде идеята за съживяването на книгата на д-р Асен Кермекчиев?

- Всъщност идеи като тази са нещо нормално, когато човек има възможността да комуникира със съвременен будител като д-р Станислав Станев. Той е наш бивш преподавател от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, който със своята отдаденост успя да запали пламъка на науката у нас - една не много малка група от студенти. Той “подхвърли” името на г-н Кермекчиев и неговата книга “Как заблуждават народа”. Предложи ни да вдъхнем нов живот на този така ценен исторически труд и ние подехме идеята.

- Каква е мотивацията на един млад човек да се занимава с такава дейност?

 - Ние искаме да докажем, че младите хора сме способни, а не както се представя в медийното пространство - некадърни, неамбициозни, едни консуматори без добавена стойност. А освен това, като четящи хора, чувството за историческа справедливост е важно и решихме без много обсъждаме да се заловим за работа и да даден нашия принос към българската историография, колкото и малък да е той.

-Смятате ли, че книгата на г-н Кермекчиев може да допринесе към българската история?

- Разбира се! Нашата история е силно политизирана и ние все още носим хомота на съветската ѝ версия и наш дълг като български родолюбци е да изчистим голямото петно от нейните страници. А какъв по-добър метод да изчистиш изкривената история от фактологично издържаната книга на един истински български патриот, какъвто е Асен Кермекчиев. Неговият труд е силен и емоционален, но изцяло в духа на фактите и би могъл да въздейства по най-добър и на най-големите русофили у нас.

- Кои са основните акценти на книгата?

 - Като човек, изхождаш изцяло от своя патриотизъм и любов към България, д-р Асен Кермекчиев е истински пример за човек обичащ Родината си. Мисля, че това е най-основният акцент в книгата - любовта към Родината . Тя е чиста, искрена и неподправена, такава каквато трябва да бъде. - Освен това, книгата има и своя сериозен принос за изясняване на историческата отговорност от Междусъюзническата война, която както ни е известно завършва по негативен начин за България. Основните виновници, според автора, са русофилите Иван Евстратиев Гешов и заменилия го впоследствие на министър-председателското място Стоян Данев, които заслепени от своята силно любов към Русия пренебрегват интересите на страната ни в изготвянето на договорите със Сърбия и Гърция и тотално омаловажават ролята на Румъния, която се оказва и фатална за изхода на войната. - Друг основен акцент според автора е позиционирането на България в започналата вече Световна война, тоест към кой лагер трябва да се присъедини страната ни - този на Централните сили или този на Антантата. Според г-н Кермекчиев интересите на България не съвпадат с тези на страните от Антантата и по-конкретно на Русия и Сърбия, които според автора са най-големите врагове на България. Именно затова той насочва политическото и общественото мнение към лагера на Германия, Австро-Унгария и Османската империя. - А любопитен факт с актуалност към днешна дата е, че г-н Кермекчиев е нямал никакви колебания относно съществуването на украински народ, нещо което не се приема толкова единодушно в наши дни.

- А смятате ли, че в наши дни има будители от ранга на г-н Асен Кермекчиев?

- Разбира се, просто не им се дава гласност. А и днешните будители са много различни от тогавашните. Сега е доста по-трудно, защото интернет пространството дава възможност на всеки да се изразява свободно по всякакви теми, независимо има ли експертиза или няма. Вече всяко мнение има еднаква тежест и така това на учения се изравнява с това на обикновения неук човек. Всяко мнение се приема за истина. Авторитетът на знаещия и можещия вече няма тази тежест и именно затова да си будител днес е доста по-трудно от преди 100 години, но въпреки това будители има и днес. Будители, които заслужават своето признание.

-  Какви са вашите лични планове и смятате ли отново да участвате в такива инициативи като сегашната?

- За начало смятам да завърша магистратурата, която уча към момента - “Гражданско образование и философия”. А след това да си намеря работя като учител в някоя от пловдивските гимназии, а защо не и да се върна в училището, което съм завършил - ХГ “Св. Св. Кирил и Методий”-, но този път от другата страна. Успоредно с това искам да запиша и докторантура по история или политология. Все още не съм решил със сигурност, но определено искам да се занимавам с наука и да дам своя принос към нея. А колкото до евентуалното ми участие в бъдещи инициативи като тази отговорът е ясен. Смятам да отдам голяма част от своята енергия именно в полза на обществото, първо чрез учителска и преподавателска дейност и после чрез подобни одухотворяващи инициативи. Бъдещето е пред мен. Надявам се всичко това, което казах да се реализира, а да не остане в областта на фантастиката. Но ще дам всичко от себе си пък каквото стане!