На 19 май отбелязваме Световния ден на хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ), най-честите от които са болест на Крон и улцерозен колит.
В България има изоставане в лечението им, алармират лекари. Над 20 000 е броят на заболелите, но едва около 3000 от тях са на терапия.

Въпреки че честотата на ХВЧЗ се е увеличила над 5 пъти, в сравнение с 50-те години на миналия век, общопрактикуващите лекари нямат нагласата да подозират това заболяване и по този начин лечението изостава във времето. А за качеството на живот на тези пациенти – повечето от които млади хора между 15 и 35 години, т.е. в най-активната си възраст, има голяма значение дали заболяването им се контролира или не.

Забавянето на лечението или неглижирането на ХВЧЗ водят до инвалидизация с напредването на времето. Сред ключовите фактори за развитие на тези заболявания са стресът, бързото и нередовно хранене, както и наличието на фамилна предиспозиция.

 „Алармиращите симптоми, които показват, че предстои да се появят подобни възпалителни чревни заболявания са болки в корема, диария и наличие на кръв в изпражненията. Бързата и некачествена храна са дразнители на стомашно-чревния тракт и също допринася за отключване на тези болести“, обяснява проф. Зоя Спасова от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където се намира един от големите центрове за лечение на ХВЧЗ.

ХВЧЗ и коронавирусната инфекция

Въпреки че SARS-Cov2 (COVID-19) е респираторна инфекция, наблюденията показват, че някои случаи имат и засягане на гастроинтестиналния тракт. 4-6% от пациенти с доказана COVID-19 инфекция имат симптоми като гадене, повръщане и/или диария. Това би могло да влоши състоянието при пациенти с активни ВЧЗ, които протичат с такива симптоми. Заради малкото събрани данни поради краткия период от началото на пандемията, повечето заключения са до голяма степен на базата на клинично наблюдение при тези пациенти. Проучвания на Journal of Crohn and Colitis, показват, че при пациентите с ВЧЗ като цяло не се наблюдава по-висок риск от заразяване с COVID-19, като тези данни се потвърждават от голям център за лечение в Италия. Въпреки това, някои от медикаментите – имуномодулатори, кортикостероиди и биологични агенти повишават този риск, тъй като потискат имунната система.

„Пациенти, приемащи такива медикаменти не трябва самоволно да ги преустановяват, тъй като са застрашени от нов тласък и усложнения, включително и хирургични – кървене, което не може да се овладее ендоскопски, тежки възпалителни процеси, водещи до стесняване чревния лумен, перфорации на коремни органи с последващ перитонит“, коментира д-р Борислав Бенишев от Клиниката по едноскопска хирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, където се лекуват усложненията от ХВЧЗ.

Опасенията на лекарите са, че притеснени от коронавируса, пациентите не търсят консултация с лекуващия лекар като дори могат да прибягнат до самоволно спиране на поддържащите медикаменти по една или друга причина. Също така може да не обърнат внимание при появата на симптоми на нов тласък или усложнение, което може да ги отведе в спешното отделение и на операционната маса.

Затова лекарите са подготвили следните препоръки при пациенти с IBD:
1) Да спазват приетите противоепидемични мерки в страната;
2) Да имат осигурени медикаменти за поддържащото лечение, по възможност за 90 дни напред, при нужда да се обърнат към наблюдаващия ги лекар за рецепта;
3) При промяна в състоянието, свързана със задълбочаване на обичайните симптоми или поява на нови като кашлица, задух, висока температура незабавно да се свържат с лекуващия или проследяващия ги лекар.