Историята на българските кина навсякъде е една и съща. В началото на 20-ти век киното влиза в живота на хората и прави истинска културна и социална революция – българинът открива непознати, нови светове, забавлява се, цивилизова се. Киното става събирателно място за среща на общността и основен източник на информация.

След 1944г. киното се използва като основен идеологически инструмент за влияние върху масите, с прожекции на много съветски филми, хроники и документалистика, които пропагандират социалистическия прогрес и ентусиазъм, социалистическото строителство и постижения, благоустройството на живота и повишаването на благосъстоянието на народа. Навсякъде се строят кина – закрити и летни; градски и селски; Подвижните кина обикалят и най-малките села. Всички гледат кино!

Веднага след 1989г. българските кина са масово унищожени. Повечето преустановяват работа и след няколко препродажби са превърнати в бинго-зали, паркинги, базари, сгради и търговски обекти. 

Когато преди повече от век пловдивчани излизали да се разхождат по някогашната Главна улица, техните погледи били привличани от афишите на най-новата кинематографична прожекция. До началото на миналия век повечето от тях само били чували за чудото на седмото изкуство, а малцина го и виждали благодарение на пътуващото кино.

В Русе с подвижния кинематограф са направени първите прожекции у нас, оттам през Северна България той стига до столицата, където на 22 март 1897 г. прожектира филм в пилзенската пивница на бул. "Дондуков". Пловдивчани се сдобиват със собствени кина няколко години по-късно. Но точно век след това от тях няма и помен – запазени са само сградите, а вътре са превърнати в търговски центрове, кръчми, книжарници, бинго зали.

През 1980 г. у нас има 3453 кина. От тях 511 са в градовете, а останалите - в селата, където за целта се ползват залите на читалищата. Киносалоните у нас започват да затварят врати един по един няколко години след идването на демокрацията.

Едно от емблематичните кина на Пловдив е „Екселсиор”, което през май 1912 г. посреща зрителите на първата кинопрожекция. Хората са поразени – лукс, електрическо осветление, украса, модерна техника. Собственикът на киносалона – италианецът Едмондо Вакаро, внезапно става любимец на журналистите, които дотогава го хулели по вестниците.

Един от предприемчивите тютюневи търговци и директор на Тютюневия картел в Пловдив, Вакаро е този, който дава на пловдивчани красивия киносалон, украсяващ Главната улица с изящната си сграда и до днес.

През 1910 г. той изпраща във Франция софийския архитект Александър Ставрев, за да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони. Специалистът се завръща в България със записките си и в началото на 1911 г. представя готовия проект за кино „Екселсиор”. Междувременно Вакаро се споразумява с фамилията Станчиди киното да се построи на мястото на бившия хотел „Велико Търново” .

Сградата се превръща в храм на музите, но опустошението след Първата световна война води Вакаро до фалит. През 1923 г. той е принуден да продаде киното, а новите собственици успяват да го развият отново. През 1933 г. те дори канят известната по цял свят тогава германска актриса Евелин Холт да гостува в „Екселсиор”. Пред препълнения салон тя изпява на чист български „Богдане, Бог да те убие”.

Впоследствие сградата е обявена за паметник на културата и върната на реститути.

Не по-щастлива е съдбата на някогашното кино „Балкан”, което има яйцевидна форма.  Върху него в зората на демокрацията ръка слага строителният предприемач Соломон Анжел. Впоследствие е превърнато в бинго зала, а едно от помещенията е чейнджбюро. Сградата е строена 1939-1940 г., на мястото на изгорелия ресторант “Княз Александър”.

Управител и съсобственик е Павел Богданов - Павлето  - мъж джудже по рождение, известен с щедростта си  с това, че винаги от къщи го взимал файтон.  Най-напред на покрива е имало тераса, но през 70-те години на ХХ век на нейно място е надстроен още един етаж.

В първите десетилетия на ХХ век на главна улица в града се появява кино „Пикадили”, където са се прожектирали първите черно-бели ленти. В годините на т. нар. народна власт кино „Пикадили” е прекръстено на кино „Република”, където за пръв път пловдивчани виждат цветни филми. Това кино също не е подминато от разрухата.

То бе превърнато в търговски център тип „Капалъ чарши” от турски търговец. Едва преди няколко години сградата бе отдадена на известна верига книжарници и поне донякъде се върна към първоначалното си предназначение като храм на изкуството.

Съдба на кръчма е била отредена и за кино "Тракия" в кв. "Кючук Париж", помен няма и от някогашното кино „Култура”, настанено след 1944 г. в бившия Дом на изкуството и печата. Интересна е историята на самата сграда. Тя е построена след разрушителното земетресение от 1928 г. със средства, събрани от журналистите в пражкото издание „Народни лист”.

Само за седмица новинарите успяват да съберат над 160 000 крони и ги даряват на Пловдив с идеята с парите да се построи къща за семейството на останал без дом след земетресението журналист. Пловдивската управа решава обаче сградата да не е само за един новинар, а за всички и даже нещо повече – да се превърне в дом за пловдивските дейци на културата.

Така е построен Домът на изкуството и печата върху общински терен в подножието на Сахат тепе и с безвъзмездния труд на трима пловдивски архитекти. После зданието се превръща в кино, а днес там се намира редакцията на Радио Пловдив.

От години е затворено бившето кино „Комсомол”, известно и като „Космос”. Красивата стара сграда е проектирана от архитектите Любомир Шинков и Любомир Бонев, но от много години стои празна. В последните години, обаче се работи в посока старото кино да се върне към живот, като в него се организират събития.