Станка Нико̀лица Спасо-Еленина е българска книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси и първата българка, отпечатала стихотворение.

104 години от смъртта й стават на днешния 7 декември. Тя напуска този свят през 1920 година, на 85 години, в Разград.

Родена в село Арнаут, днес Пороище, Разградско през 1835 г., почива в Разград през 1920 г. Тя учи при бъдещия си съпруг възрожденеца Никола Икономов. Той е роден в Жеравна през 1820 г., създава първото взаимно и първото класно училище в Разград, автор е на книгата „Земледелие“, с която поставя началото на селскостопанската литература в страната. Двамата се женят през 1852 г. Той приема църковен сан през 1874 г. и става свещеник. Събужда у нея интерес към руската и сръбската литература.

Станка Икономова работи като учителка в девическите училища в Разград до 1866 г. и в Русе от 1866 до 1871 г. След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Членува в разградското женско дружество, дарителка е на женското благотворително дружество „Ступанка“.

Станка Николица Спасо-Еленина е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. Книгата е въведена като учебно помагало в някои български училища през Възраждането.

Станка Николица е сред първите български поетеси. Подготвя за печат преводите на „Многострадална Геновева“ и „Касиа царица“, неин роман, който не успява да издаде.

Къщата музей „Станка и Никола Икономови“ в Разград е открита на 17 април 1980 година като част от Регионалния исторически музей. В нея се помещава изложба от снимки, документи и възстановка на елементи от семейния им бит.

На Станка Спасо-Еленина са посветени литературните празници „Поетични хоризонти на българката“ в Разград, които се провеждат всеки 5 години.

Къщата музей на Икономови с църквата „Св. Николай Чудотворец“ на заден план: