Смъртните случаи в болницита в България са ежедневие. Често причина за това са небрежност от страна на пациентите към своето здраве, късен етап и нелечимо заболяване в напреднал стадий, лекарски грешки, които се оказват фатални, ненавременен преглед и адекватност при спешните случаи и пр. Именно за такъв подобен случай ще ви разкажем сега, което преобръща живота на едно пловдивско семейство.

Преди дни Михаил Юриев губи своя баща на 56-годишна възраст. Впоследствие се разбира, че той е страдал от рядко заболяване, а лекарите разбират за това прекалено късно. А изходът е фатален - загубата на един човешки живот.

Ето каква е била ситуацията, която Михаил разказа:

"Събота вечерта баща ми се почувства зле и легна, но без сериозни симптоми. В късния следобед в неделя той се почувства отпаднал и легна да си почине. Но не се е хранил от събота. В понеделник около 18:00 се прибирам от работа и виждам, че е започнал да става видимо отпаднал, а кожата е започнала да пожълтява. След консултация със служител от спешния телефон 112 получихме съответна консултация за домашно лечение. 15 минути по-късно обаче баща ми започва да говори, завалвайки думите. Следва повторно позвъняване на телефон 112, при което в рамките на 15 минути пристига линейка".

След като пристигналите медици уточняват симптомите на пациента той е откаран в Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ "Св.Георги". "Когато линейката потегли аз я последвах. Баща ми бе приет и след около 15 минути излезе лекар, който даде документи с диагноза Цироза на черния дроб 2-ри стадий и каза, че трябва да отидем в Спешното отделение на хирургиите. Попитах с какво баща ми трябва да стигне до там в това състояние. Отговорът беше "Нали имаш кола, закарай го", след което лекарят влезе и затвори вратата. Закарах го до там и около 19:30 беше регистриран. След като нямаха инвалидна количка, аз му помогнах да се качи. Седнахме пред 12-и кабинет и започнахме да чакаме. След около един час той започна да иска да се прибира, на втория завали говор. На третия час 90% от думите не се разбираха.

След многократно почукване на вратата на кабинета никой не излезе. А аз виждам, че той вече буквално си отива. Започвам да блъскам на вратата с единствена молба да погледнат в какво състояние е и дали ще дочака реда си за преглед. Отговорът на лекарката беше: "Има и други болници, ако много бързате". На втория опит да бъде прегледан казах, че умира вече. При което медикът излезе, погледна го и каза, че няма да умре. И около 2:00 часа беше приет в кабинета. След консултации с 4-5 специалисти не бе установена диагноза. Към 7:00 бе преместен и приет в Клиника по клинична хематология и много тежко състояние. С всички усилия и капацитет д-р В. Бабачева се опита да го съживи, но не успя. След като казах, че искам да бъде направена аутопсия и да даря органи получих отговор, че органите не стават за даряване. И за да бъде освободено тялото трябва да платя всички здравни осигуровки или лечението което е на стойност 372 лв. В документите пишеше, че баща ми е закаран до Спешното отделение на УМБАЛ "Св.Георги" с линейка, което само по себе си не е така", допълва Михаил. И подчертава, че целта на разказа му е не да злепоставя някого, а повече хора да разберат за случая.

Екипът ни потърси становище по случая от ръководството на УМБАЛ "Св.Георги", които направиха своевременна проверка във всички звена на лечебното заведение, свързани с приема, престоя и лечението на починалия пациент. Публикуваме писмото на болницата без редакторска намеса:

"Пациентът е постъпил в Клиника по инфекциозни болести с линейка на ЦСМП и в рамките на 15 минути е бил прегледан от дежурния лекар. Той не е констатирал основания за хоспитализация в Инфекциозна клиника и е насочил пациента към Спешно отделение, където да бъде извършена консултация с гастроентеролог, тъй като е установено уголемяване на черен дроб.

Във връзка с обстоятелството, че не е организиран транспорт с линейка на лечебното заведение от Клиника по инфекциозни болести, следва да се има предвид, че лечебното заведение в условията на епидимиологичната обстановка е подсигурило 2 линейки за транспорт на пациенти и служители, които в диапазона от 20:00 – 21:00 ч. са изпълнявали други заявки по превоз. С цел да не се забави диагностиката и лечението на пациента, дежурния лекар е предложил на близките, да транспортират болния до Спешно отделение с наличният им личен транспорт. Независимо от това, ръководството ще изиска обяснения от служителя и при наличие на виновно поведение от негова страна, ще наложи съответните санкции.
Подчертаваме, че към момента на изпращането на Ю. М. в Спешно отделение той е бил контактен, адекватен и не е бил в тежко състояние и изпращането му в Спешно отделение не е в причинна връзка с последващия смъртен изход.

В 20:16 ч. пациентът е регистриран в Спешно отделение (СО) и е определен с триажна категория „жълта“, съгласно утвърдения медицински стандарт по Спешна медицина (относителна спешност). Действително е имало забавяне при прегледа на пациента, но причините за това са обективни – имало е един случай на тежко болен пациент, който е бил диагностициран с COVID-19, както и няколко много тежки случая на пациенти с триажен код „червено“ (които трябва да бъдат обслужени незабавно от спешния екип). От видеонаблюдението в СО се установява, че пациентът неколкократно е излизал и се е връщал в отделението без чужда помощ, като в последствие съпругата му е посочила пред дежурния лекар, че е излизал да пуши цигари.

След приемането на пациента са извършени изследвания на кръв и урина, установени са отклонения от показателите и са извършени последователни консултации с невролог, гастроентеролог, хирург и хематолог, направен е и скенер. След като са взети специални кръвни изследвания и са изпратени на дежурния хематолог, пациентът е насочен за хоспитализация в „Клиника по хематология, находяща се в База 1 на лечебното заведение на бул. Васил Априлов“ 15А. Там е приет, но малко след това изпада в тежко състояние и въпреки извършените реанимационни действия умира.

Работната диагноза на пациента е „тромботична тромбоцитопенична пурпура“ (ТТП). Това е много рядко и животозастрашаващо заболяване, известно още като  Синдром на Мошковиц. По  литературни  данни  неговата честота  е около 4-6/1 000 000  случая годишно. ТТП е процес, който  засяга множество органи и  системи, има вариабилна  клинична картина  с бърза  и неочаквана  динамика – от  леко неразположение до  коматозни  състояния за кратък период от  време.  В голяма част от случаите е налице подлежаща патология, но има и т.н. идиопатична форма. Клинично подозрение  за ТТП възниква при пациенти с неавтоимунна хемолитична анемия, шизоцити (еритроцитни  фрагменти)  в кръвната натривка,  тромбоцитопения, вариабилна неврологична симптоматика, бъбречна недостатъчност  и др. Диагностичното уточняване изисква  широк диапазон от изследвания, някои от тях много  специфични. Процесът  нерядко остава неразпознат.

ТТП е рядка патология, с  90%  смъртност при нелекувани пациенти, като ранната смъртност остава висока дори при съвременно лечение.

Допълнително направените изследвания подкрепят работната диагноза. Очаква се аутопсията да потвърди поставената работна диагноза.

Изказваме съболезнования на близките, като подчертаваме, че са извършени всички възможни диагностично-лечебни дейности и смъртта се дължи на тежко, рядко заболяване, а не на действия или бездействия на лекарските екипи в болницата.