„Бунтът на мравките“ – така бяха наречени действията на районните кметове, след като Община Пловдив представи публично бюджета си. Тогава нито един от райкметовете не видя бюджета си в дългите графики и таблици, които бяха публикувани в сайта на градската администрация.

Те разбраха през медиите и от изявлението на зам.-кмета по финанси Илия Кирчев, че те ще имат по 300 хил. лева, които могат да си харчат за каквото и както си искат. Още тогава новият ковчежник на градската хазна показа пренебрежение към райкметовете, обявявайки, че те са второстепенни разпоредители с бюджетни средства и не е нужно да им се публикуват бюджетите. С други думи всички хора, които са гласували за районен кмет – нямат значения. Важно е какво прави големият кмет, тъй като само неговият бюджет бе публичен.

По време на вчерашната сесия отново Кирчев каза, че толкова богати райкметовете никога не са били – имали по 300 000 лева за градинки, паркчета, тротоарчета. През цялото това време райкметовете стояха отзад и гледаха отношението на Кирчев.

Между президиума на властта и райкметовете стояха  хората, които изразяват политическия плурализъм в Пловдив – общинските съветниците.  И докато всички погледи бяха втренчени в ляво, където обичайно опозицията си „лае и хвърля някакви предложения“, председателят на групата на ГЕРБ Йордан Илиев направи редица предложения за 6-те районни кметства, като сумата доближи 3,5 млн. лева.  

Зам.-кметът по финанси отново излезе напред и започна общи разсъждения около предложенията на съветниците от ВМРО, БСП… и между другото каза, че това предложение на ГЕРБ няма как да бъде прието – 3,3 млн. лева били доста средства и пренареждането им щяло да  обърка бюджета.

Тогава отново лицето на групата на ГЕРБ Йордан Илиев каза, че иска 10 минути почивка, за да обсъди групата на партията дали да подкрепи бюджета, предвид, че техните предложения не са били приети от финансиста на кмета.

В този момент бунтът на мравките прерасна в гнева на мравките. И тук не стояха вече 5-6 районни кмета, а всички представители на политическата партия, която спечели изборите в Пловдив.  Партията, с която кметът на града бе избран. Здравко Димитров бе пред угрозата да бъде саботиран от собствената си партия още в първия бюджет, който прави. Пловдив не помни от времето на Иван Чомаков цяла партия да се е обръщала срещу собствения си кмет, а това щеше да е  пагубно за мандата на Зико, ако се бе случило.

Повече от 40-минути общинските съветници, градоначалникът и районните кметове – всички от ГЕРБ,  дискутираха ситуацията. Решението бе взето – доволен или не финансистът трябваше да приеме всички предложения, направени от ГЕРБ.

Тук вече не ставаше въпрос за бюджетиране, а за политика, за доверие,  за съвместна работа през целия мандат.  Погледнато реално 3,3, млн. лева не са нищо за бюджет на Пловдив, а ако кметът не се бе съгласил с това, то щеше да бере гроздовете на гнева. Алегорията с романа на Джон Стайнбек не е случайна, защото той ни пренася във времената на Голямата депресия, която несъмнено щеше да настъпи в Пловдив при друг развой на днешните събития.

Всички прелюдия към днешните събития станаха по изключителната вина на кмета и неговия екип. Първо бюджетът въобще не бе представен, както пред съветниците от ГЕРБ, така и пред районните кметове.   След като  финансовата рамка стана ясна, започнаха да валят изключително странни прессъобщения от Община Пловдив. Те обясняваха за „конструктивни“ срещи между кмета и групата на „Съюз за Пловдив“. В тях се казваше, че всички предложения на групата общински съветници са били приети след широка дискусия.

Само, че докато градоначалникът се хвалеше с близките си отношения с хората на Каназирева, нито един от съветниците на ГЕРБ, или в най-добрия случай малцина, знаеха за бюджета или бе говорено с тях за него.Оказа се в последствие, че въобще Зико не се е срещал вътрешнопартийно, за да запознае и чуе от своите съмишленици какво мислят за бюджета и дали те нямат някакви предложения.

„Нещо се разминахме… Имаха среща в събота, аз не успях да отида. Е, сега поне направихме срещата. Всичко е наред. И аз искам тези неща  да се случат – Пловдив е на всички“, каза кметът след драматичното приемане на бюджета.  В допълнение предложенията на ВМРО също бяха приети на днешната сесия, както и на Кауза Пловдив, за които трябваше гласуване.  Така единствената партия, освен БСП, която щеше да бъде пренебрегната се оказа ГЕРБ. А последните трябваше да тропнат по масата, за да се разбере, че те не са безгласни букви.

След днес вариантите са два – или кметът си взима поука и оттук нататък работи с хората от неговата партия преди всякакви други кръгове, или разделителната линия става все по-голяма. Ако тръгнем към втория сценарий, то опасността да се стигне до въпросната „голяма депресия“ в Пловдив пак си остава твърде голям.   Каква ще е голямата депресия? Може само да се надяваме тя да не наподобява  съдбата на семейство Джоуди от романа на Стайнбек, които напускат родните си места заради „сушата и икономическите трудности “.