Пловдивско семейство се разделя принудително с просторния общински апартамент в центъра на града, който обитава от близо половин век. Административният съд в Пловдив потвърди като напълно законна заповедта за изземване, издадена от кмета на район "Централен", след като стана ясно, че наемателите не са плащали режийни сметки, а междувременно са се сдобили и със собствен недвижим имот.

Сагата се разиграва около голям тристаен общински апартамент, намиращ се на третия етаж в сграда в район "Централен". Според наемателя фамилията му е ползвала жилището повече от 45 години, като първоначално то е било предоставено на неговата майка. През годините статутът на настаняването е променян, а след смъртта на майката през януари 2021 г., синът сключва нов срочен договор за наем с ОП „Жилфонд“. Това ново споразумение е било с валидност до 5 септември 2024 г.

Проблемите за семейството ескалират, когато срокът на договора изтича. На 2 април 2025 г. кметът на район "Централен" издава официална заповед за прекратяване на наемните отношения. Мотивите на местната власт са няколко и категорични: изтекъл срок на договора, системно неплащане на режийни разноски към жилището, както и неподаване в срок на задължителната декларация по общинската наредба.

В опит да запази дома си, в края на май 2025 г. наемателят подава молба до кмета за отмяна на заповедта и внася ново заявление за настаняване, а месец по-късно прави дори опит да закупи общинското жилище. Общинската комисия обаче категорично отхвърля исканията с аргумента, че тричленното семейство вече не отговаря на условията за настаняване в общински жилищен фонд. Така се стига до 18 септември 2025 г., когато длъжностни лица от общината съставят констативен акт, че имотът се държи без правно основание, а месец по-късно е издадена и финалната заповед за неговото принудително изземване по Закона за общинската собственост.

Случаят стига до Административния съд в Пловдив, където наемателят се опитва да събори заповедта за изземване. Пред магистратите той изтъква тежки социални причини, подчертавайки, че дъщеря му има актуално решение на ТЕЛК от 2024 г.

По време на проверките обаче изниква фактът, че още през есента на 2019 г. семейството е закупило собствен недвижим имот. Оправданието на наемателя пред институциите е било доста нестандартно – той твърдял, че новият имот изобщо не се ползва за живеене и никой от семейството няма адресна регистрация там, а бил предназначен за "извършване дейност по занятие" – по-конкретно като счетоводна кантора на земеделски производители.

Също така, по време на делото адвокатът на семейството се опитва да използва факта, че въпреки изтеклия договор, общината е продължила да им събира "ежемесечно наем", което според защитата е знак за продължаващи отношения.

В своето решение от преди дни, Административен съд - Пловдив отхвърля жалбата на гражданина като неоснователна. Магистратите са категорични, че продължителното ползване на имота от над 45 години не обосновава извод, че той се държи на годно правно основание в настоящия момент, нито пък поражда право на собственост по давност. 

Относно хитрото твърдение, че са плащали наем след изтичането на договора, съдът разяснява важен правен принцип: тези плащания не представляват същински "наем", а се третират от закона като обезщетение за ползване на чужд имот без правно основание. Тъй като първоначалната заповед за прекратяване на договора не е била обжалвана навреме, тя е влязла в сила и семейството реално се явява нарушител.

Така, със съдебното решение се слага точка на дългогодишното обитаване на общинския апартамент, като заповедта за изземване е потвърдена. Решението все пак не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Снимката е илюстративна!