„Кризисен ПР в МВР или спасяването на редник Костадинов“ и „Последен опит за спасяването на редник Костадинов“ са заглавията на две статии в TrafficNews, публикувани през 2023 година, които са причинили  поражения на психиката на директора на полицията Васил Костадинов. Коментарни текстове в сайта, които Костадинов определя като „злонамерени“ са причина той да заведе гражданско дело срещу медията, която си е позволила да критикува негови действия. „Раздразнен и ядосан“ , с „наранени чест и достойнство“, Костадинов е оценил емоционалните си травми  на 10 000 евро, които издателят на сайта трябва да му плати, ако съдът се произнесе в негова полза. 

Достойнството на Костадинов било накърнено от публикации, касаещи убийството в Цалапица, бруталната акция в клуб „Бушидо“ , при която 400 души бяха съблечени голи, обискирани и унижавани, назначения на хора от близкия му кръг, както и институционален чадър върху кариерата на Иван Тобиев, в която от години се вадят незаконно инертни материали и се подкопава брега на Марица.

Като свидетел на Костадинов по време на делото се яви началникът на подучастъка в Садово Димитър Димитров. Той потвърди, че двамата живеят в Садово и освен колеги, са и приятели от дълги години. Според Димитров, публикациите са сринали психически Костадинов, който през 2023 година отново е директор на ОД МВР Пловдив.

„Той се разстрои психически и емоционално, затвори се в себе си. Не общуваше с приятелите си“, обясни Димитров, който заяви, че е поддържал ежедневни служебни и извънслужебни контакти с Костадинов. На въпрос на адвоката, дали дисциплинарното му уволнение и административните дела, които Костадинов е водил в същия период не са се отразили на психическото му състояние , Димитров заяви, че тези факти не са повлияли на директора, защото той е бил убеден, че ще ги спечели.

„Той е с чин генерал или най- малкото полковник. Това са висши военни длъжности, а редник е най- низшата. И тези статии го накараха да се почувства като едно нищо. В годините Костадинов се е доказал като професионалист, а те го изкараха едно нищожество като го нарекоха редник“, заяви садовският началник, който очевидно не е наясно МВР от 20 години е девоенизирана структура и военните звания са премахнати. Друг е въпросът защо Костадинов и служителят му смятат редник за обида. Във военния жаргон редникът е основна бойна единица , като терминът произлиза от съществителното ред, което означава установен порядък, йерархия, строй. От него произлиза глагола „нареждам“ – действие, което стои в основата на дисциплината и командната система. Според лингвистите званието редник има и символна стойност – то подчертава колективния характер на войската, където индивидуалността се подчинава на строя и реда. Убягнала им е и очевидната аналогия с военната драма на Спилбърт „Спасяването на редник Райън“ , схваната от по-голямата част от читателите. Въпросът обаче остава – може ли журналистическа метафора да бъде приравнена на обида, когато не променя фактите в текста?

Свидетелят заяви още, че не му е известно за назначения на близки на директора чрез конкурси, но призна , че кумът на брата на  съпругата на Костадинов е бил кандидат за началник група в КАТ , като се е отказал от участие  след медийни публикации. С което потвърди изнасените от сайта факти.

В показанията си Димитров подчерта и ролята на Костадинов в разследването в Цалапица. „Той е единственият директор, който е работил на терен цяла нощ до сутринта, за да се стигне до обективната истина“, заяви служителят и бе категоричен , че престъплението е било разкрито, благодарение на професионализма на началника му.

Коренно различна картина обаче представи друг свидетел по делото – майката на убития Димитър Малинов - Атанаска Бакалова. В емоционалните си показания тя очерта серия от пропуски в първите дни след изчезването на сина ѝ.

По думите ѝ, сигналът за изчезването е подаден на 22 юли 2023 г. в РУ-Стамболийски, като още тогава тя е предоставила информация, че основният заподозрян Рангел Бизюрев е търсил сина ѝ с агресивни намерения.

„До заминаването му имаше 48 часа“, заяви Бакалова и свърза бягството му с бездействие от страна на полицията.

Тя отправи и тежки обвинения, че действия на високо ниво са компрометирали разследването. По думите ѝ, по време на среща в Министерския съвет  в просъствието на тогавашния министър Калин Стоянов и главният секретар Живко Коцев й е било съобщено, че Костадинов е разпоредил да бъде осъществен контакт с работодателя на Бизюрев в Германия – преди издаването на европейска заповед за арест. След провала на операцията от германските служби са изпратили протестна нота до нашето министерство. Бакалова акцентира и върху пропуски при събирането на доказателства. Тя твърди, че записи от камери не са били иззети навреме и впоследствие са били изтрити. „Полицията е отишла три месеца по-късно, на 25 октомври – тогава вече всичко беше изчезнало“, заяви тя.

В показанията си Бакалова разказа и за среща с Васил Костадинов през пролетта на 2024 г., на която, по думите ѝ, той не е проявил съпричастност. „Не усетих емпатия“, заяви Бакалова, като допълни, че по време на разговора той многократно е подчертавал своята роля в разкриването на случая.

Майката на убития младеж подчерта, че в първите седмици след изчезването е действала сама, тъй като не е получила съдействие от институциите. В търсене на информация тя се е обърнала към журналисти, включително Тина Ивайлова, както и към други лица, които са ѝ помогнали да събере данни.

След срещата, Бакалова е имало още един телефонен разговор с Костадинов. „Бях дала няколко интервюта за трите национални телевизии във връзка с делото и Костадинов ме попита няма ли да го похваля за свършената работа. За какво да го похваля – че изпуснаха убиеца на сина ми?“ заяви тя в съда.

Публицистични текстове, с критика към акцията в клуб „Бушидо“, извършено под негово управление, също са причинили на Костадинов „професионален дискомфорт“, става ясно от исковата молба. Въпросът за дискомфорта на младежите, които отишли да се забавляват, а вместо това били съблечени, принудени да клякат, за да бъдат обискирани, унижавани  и пр. в случая остава на заден план. Акцията, която Костадинов защити като законна,  бе посочена в доклад на Държавен департамент на САЩ като пример за полицейски практики, уронващи човешкото достойнство.

На този фон делото поставя въпрос, който излиза извън конкретния спор – дали критиката към институции може да бъде преформулирана като лична атака, когато стъпва върху факти, публични изказвания и свидетелства.

Случаят може да бъде разглеждан и в контекста на т.нар. дела от типа SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), при които чрез съдебни искове се оказва натиск върху медии и журналисти във връзка с тяхната работа по теми от обществен интерес.

Обществото очаква от полицейските началници компетентност, стабилна психика и бързи действия в екстремни ситуации. Публичните личности би трябвало да има по- висок праг на търпимост към критика предвид обществения характер на дейността им . Също така, предвид размера на възнагражданията на служителите на реда, гражданите имат право да знаят за какво се харчат данъците им.

В този смисъл изходът от делото ще има значение не само за страните по него, но и за стандартите, по които се оценява журналистическата критика към представители на държавната власт.