Невинаги симптомите на депресията са видими. При скрити депресии е възможно нито потърпевшите, нито близките им да не забележат заболяването. Наскоро учените установиха, че за него може да се съди по вида на очите – факт, който нищо чудно да се окаже ключов за диагностициране на депресиите. Всеки човек може понякога да е тъжен или потиснат. Но депресията е нещо повече от това. Тя е опасно заболяване, което следва да се открие и лекува възможно на-рано, пише obekti.bg.

Понякога обаче типичните симптоми на депресията се крият зад соматичните оплаквания. Възможно е също засегнатият да прикрива (често непреднамерено) депресията си толкова умело, че типичните симптоми, да се изродят в своята противоположност, така да се каже. Тогава заболелият проявява пресилена веселост и общителност, като постоянно подчертава колко добре се чувства. Тази реакция му служи за самоотбрана: депресивният пациент отрича страданието си и се съпротивлява на мрачните мисли, които искат да го повлекат към бездната. Но стратегията на отричането е фатална. Защото скритите депресии остават нелекувани и заплашват да станат хронични.  

Учени от института „Макс Планк“ по психиатрия в Мюнхен наскоро са установили, че депресията може да се познае и по очите, по-точно по зениците. Това доказва, че неслучайно наричат очите прозорец към душата. В проучването си изследователите предложили на подопитните лица игра, с която можело да се спечелят пари. Изгледът за печалба карал зениците на здравите участници автоматично да се разширяват. При депресивните участници не ставало така: колкото по-тежка била депресията им, толкова по-малко се разширявали зениците им. Перспективата за награда почти не оказвала влияние върху нервната им система. В това учените видели доказателство, че добрите новини или очакването за награда едва-едва активира мозъка на депресираните. Ръководителят на проучването Виктор Спормакер предполага, че „зад това се крие физиологична система, която обяснява отчасти често срещаната мотивация при пациентите.“ Все едно положителните импулси са блокирани. От това следва, че мозъкът не изпраща на тялото отговор – например под формата на повишено внимание в очите.

Това откритие може да бъде важна стъпка за диагностициране на депресиите. Защото тогава лекарите няма повече да разчитат единствено на изявленията на пациентите, но ще успяват да откриват навреме и скритите депресии. Минималните реакции на очите показват дали някой е здрав, или е заболял от депресия – дори устните му да се разтягат в усмивка.