Жителите на Ситово не се зарадвали никак на пловдивските археолози, които през 1928 г. пристигнали в родопското село да разглеждат древния надпис, издълбан върху скала. Селяните смятали странните знаци за указание към заровено наоколо златно съкровище, разказва историкът Надя Терзиева, която изследва една от най-големите исторически мистерии у нас.

Надписът става известен на науката през същата 1928 г . когато местният учител Ангел Божилов вика на помощ своя приятел д-р Александър Пеев, секретар на Пловдивското археологическо дружество. Пеев се отзовава и неговите съратници правят преписи на причудливите букви. В първата си публикация археологът изказва предположение, че буквите са оставени от древните траки и биха могли да носят информация за техния живот.

Д-р Пеев, възпитаник на Виенския университет, поставя Ситовския надпис на вниманието на редица български и чуждестранни историци, лингвисти и експерти. 11 години по-късно той води на експедиция унгарския историк проф. Геза Фехер. Той също се съгласява с тракийската хипотеза и добавя, че ученият, който разгадае надписа, ще стане „новия Шамполион“ (разгадалият древното египетско писмо).

След първоначалните усилия на д-р Пеев, популяризирането на загадъчното писмо потъва в забрава за половин век. Пловдивският журналист Николай Близнаков и неговите съмишленици от Пловдивския клуб по прогностика и фантастика „XXI век“, основан през 1977 г.,  правят няколко проучвания край Ситово. Публикуват статии в научно-популярните списания „Орбита“ и „Космос“, и снимат документален филм за артефакта, намиращ се на 30 км южно от Пловдив. Тракийската хипотеза стъпва върху предполагаемия, но ненамерен документ – Библия Бесика. Според различни източници в средата на IV век епископ Никита Ремесиански превежда Евангелието на местния тракийски език на бесите.

По този повод през 396 година свети Йероним Блажени пише: „Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос“.

„Тракийската връзка е много сладка и гали душите ни. Истината е, че няма доказателства да е съществувала тракийска писменост. Открити са стотици могили, светилища и крепости – никъде не е намерена писменост“, смята Близнаков.

Съществува също и предположение, че върху скалата са изсечени древни готически руни. Готите са владеели обширни части на Балканския полуостров през IV-V век. Гергинов определи като „по-екзотични“ теориите, че надписът принадлежи на алано-сарматската цивилизация, или на праисторическата култура "Винче" от 3-4 хилядолетие пр. н.е., или на подобните култури от Градешница и Караново.

През 1980-те години Българската академия на науките изпраща специална експедиция, която стига до заключението, че буквите не са човешко дело, а представляват природен феномен. През годините Ситовският надпис е изследван от някои водещи историци и археолози - Петър Детев, Иван Венедиков, Василка Герасимова и други. Всичките стигат до извода, че не може да бъде разчетен. Венедиков свързва надписа с тракийската култура, като го намира за подобен на намерени в село Турян и в Странджа букви върху скални късове.

Интересна е връзката на Ситовския надпис с древния град, съществувал на отсрещния планински връх – Щут град. Надя Терзиева пояснява, че името е означавало Великански град.

Наименованието Щут град се появява късно - някъде през XVII-XVIII век. Жителите са се занимавали с рударство от най-дълбока древност. Селища, некрополи, могили, светилища има крепости в целия район колкото си искате. Над селището е имало каменни кариери – с камъни, добити от тях, е бил построен Пловдив“, разказа археологът Божидар Чапъров, който е проучвал обекта през 1976-78 г. Цялата местност се отличава със забележителни скални форми и пещерни образувания, които крият мистерии датиращи от хилядолетия.

„Има много големи пещери от естествени камъни и по тези камъни има различни образи на човеци и на животни, изписани даже в целият им образ, като например змия изписана, человек и други такива. И на тези камъни още се намират черкви Свети Димитър, свети Никола, свети Спас. Даже и сега си ходят на тези черкви да се черкуват”, пише историкът Стою Шишков, който посещава мястото през 1930-те. Една от най-известните забележителности на Щут град е аязмото с лековита вода. Дори съществува предположение, че надписът е бил посветен именно на извора с живата вода.