Община Пловдив представи пред общинския съвет плана за Устойчива градска мобилност , който обхваща текущите проблеми на всички видове транспорт в града, както възможностите им за разрешаване през следващите 10 години. Първата част от плана представлява проучване  на нагласите за това какво може да бъде подобрено, а следващата част предлага стратегически решения и възможности за финансиране. Планът е изготвен от обединението между ДНД-Консулт и Институт за транспортни изследвания, като е коствал 372 000 лева.

Основните му параметри бяха представени от пътния инженер Тодор Анастасов.  Той цитира социологическо проучване, обследвало мнението на пловдивчани, относно текущото състояние на градския транспорт  и пътната мрежа в града.

Оказва се, че 53% от допитаните не подкрепят разширяване на Синя зона, 60% съобщават за нередовен градски транспорт с недостатъчен капацитет, а масовото мнение спрямо електрическите автомобили и автобуси е свързано с недоверие. Гражданите алармират, че автобусите в Пловдив са стари, паркирането в града  е хаотично, че пътната инфраструктура  е амортизирана,  велоалеите са малко, а градът се задъхва от транзитен трафик.

На база  социологическото проучване са синтезирани желаните резултати, които Пловдив трябва да постигне, за да се превърне в „смарт сити”, заяви инж. Анастасов.

Той представи четирите основни цели, които планът си поставя  - краткосрочни и средносрочни. Първите обхваща периода до 2026 година, а вторите се простират до 2033 година. Всички проекти, които Пловдив трябва да изпълни, за да постигне плана са над 100, а общата им стойност възлиза на колосалните 1 237 000 000 лева.

Първата цел е свързана с градската инфраструктура – изграждане на нови улици, ремонт на стари, градски електрически транспорт по заявка, зарядни станции, зони за ниски емисии, както и закупуване на служебен електрически транспорт.

Втората цел е за подмяна на светофари, видеонаблюдение, датчици и цялостно подобряване на капацитета за подобрение на градската мобилност.

Цел три засяга доста т.нар градска железница, закупуването на електробусите, изграждане на буферни паркинги и построяването на нова автогара.  В четвърта цел са поставени важни инфраструктурни ремонти, като Околовръстния път на Пловдив, Голямоконарско и Рогошко шосе.

След края на презентацията бе повдигнат въпросът реални ли са всички тези цели  и откъде Пловдив ще намери средствата за реализирането им. Отговорът бе, че всъщност идеята на стратегическия план е да събере всички амбиции на местната власт в един документ, чрез който ще може да се кандидатства за европейско финансиране и ще бъде послание как да се структурират бъдещите инвестиционни намерения.

Но всичко това ще бъде ангажимент на следващите управления на града.