Едно от най-важните общински предприятия в Пловдив – „Организация и контрол на транспорта” от близо два месеца има нов директор. На овакантения от Борислав Кръстев пост седна инж. Пламен Вълков. Той е завършил Техническия университет в Габрово, магистър със специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“.   Работил е по специалността си в държавни и частни фирми, а от 2010 г. до 2016 г. – като директор на Регионална дирекция „Борба с градушките“ – Пловдив.  

Какво е състоянието на трафика в Пловдив според анализите на ОКТ, какво трябва да се подобри и какви проблеми изпитват в общинското предприятие – вижте в интервюто.

- Г-н Вълков,  каква е оценката на „Организация и контрол на транспорта”  за състоянието на трафика в града? Какви са тенденциите  откъм образуването на тапи в пиковете часове?

- Тук трябва да обърнем внимание на статистика. Над 190 хиляди са регистрираните в Пловдив автомобили, като около 150 хиляди са леките коли. Входящият и транзитният трафик от преминаващи автомобили допълнително натоварват трафика.

През почивните дни улиците са относително спокойни, нормално е трафикът да е най-тежък в сутрешните часове и вечер – преди и след работа. По-възрастните пловдивчани помнят, че работното време през соца бе разпределено по райони – предприятията започваха  работа в 7:30 часа, 8:00 часа и т.н., за да се избегнат задръстванията. В днешно време обаче това  няма как да се случи.

Имайте и друго предвид – броят на колите в едно домакинство е много голям. Много  голяма част от колите са с по един човек вътре.

Локациите с най-много трафик всички ги знаят – Сточна гара, булевардите „Христо Ботев”, „Цар Борис III Обединител”, „Руски”. Най-много коли в града влизат от Цариградско шосе и Карловския път.

- Има ли артерии, които могат да понесат повече трафик, което респективно да олекоти другите булеварди, но по някаква причина не се ползват?

- Много от предписанията на действащия Генерален план за организация на транспорта са изпълнени – въведено е еднопосочно движение по много от улиците, направени са кръгови кръстовища, въведен е защитен ляв завой и т. н. Предстои приемането на новия генерален план. С изграждането на  алтернативни връзки, които са заложени от Община Пловдив движението трябва значително да се облекчи.

- Светофарните уредби – какво е състоянието на т.нар. „умни светофари”? Оправдава ли системата очакванията?

- Една от главните цели на транспортния проект бе да се повиши безопасността по улиците на Пловдив. Основната промяна в организацията на движението е разделянето на автомобилите, които правят ляв завой, от преминаващите направо коли. Това бе направено на кръстовища, където броят на ляво завиващите е голям и броят на лентите за движение го позволява. С тази промяна се премахна конфликтът между двата потока автомобили – един от най-опасните и най-често водещи до ПТП-та в зоната на кръстовищата. Същевременно се постига по-добра организация на движение и е възможно по-лесното контролиране на продължителността на зеления сигнал при варираща интензивност на трафика. Статистиката показва, че катастрофите в Пловдив са намалели три пъти след промените.

- Говореше се за зелени вълни за автобусите – такива обаче не се виждат…. Има ли зелени вълни в действителност в Пловдив и как се контролират светофарите, за да подобрят пропускливостта на кръстовищата?

- С цел да се подобри придвижването в града кръстовищата в обхвата на проекта бяха групирани и синхронизирани в 7 зелени коридора: бул. „България“, северната част на бул. „Васил Априлов“, централната част на бул. „Шести септември“, ул. „Победа“, бул. „Христо Ботев“, бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Менделеев“.

Системата е така проектирана, че всяко едно кръстовище да работи във възможно най-добър синхрон със съседните. Въпреки желанието да бъде постигнат максимален ефект, има обстоятелства, характерни за всички големи градове, които оказват влияние върху оптимално търсения ефект от зелените коридори: големи разстояния между кръстовищата, наличие на несигнализирани пешеходни пътеки, интензивен трафик по второстепенните направления и изчерпване капацитета на кръстовищата.

Разстоянието между кръстовищата оказва влияние и върху качеството на координация в двете посоки на движение, затова по-натоварената посока е с предимство при проектирането на координацията. За да се възползват от предимствата на „зелената вълна“, шофьорите трябва да се движат със скорост, по-ниска от разрешената за съответния булевард.

За да се осъществи и т.нар. зелена вълна за автобусите е необходимо да се изградят бус ленти по основните кръстовища. Нещо, което е заложено в новия Генерален план за органзиация на движението.

От Центъра за управление на трафика осъществяваме наблюдение, което да осигури безопасен и синхронизиран трафик в града. С помощта на инсталираните по проекта видеокамери служителите ни в ЦУТ постоянно следят ситуацията на кръстовищата. При възникваме на ПТП диспечерите могат да сигнализират КАТ, както и да настроят светофарната уредба към променилите се обстоятелства. Друга предимство на системата за управление на трафика е визуализацията на всички включени кръстовища и техните работни програми.

Към Центъра за управление на трафика са свързани 70 светофарни контролера, 28 кръстовища са оборудвани с трафик детектори. В системата са интегрирани и 24 стратегически трафик детектори, разположени извън кръстовищата.

„Местно гъвкаво управление“ е въведено на едни от най-натоварените кръстовища.

Когато работят в режим „местно гъвкаво управление“, на кръстовищата има зададена една виртуална рамка и трафик детекторите следят за наличието на превозни средства в нея, като са зададени минимално и максимално време на зеления сигнал. Когато е изтекло минималното време и виртуалната рамка остане празна, се прекратява зеленият сигнал в даденото направление и се пуска следващото направление.

-Може ли скоро камерите на Община Пловдив да се свържат с КАТ и да се глобяват нарушители?

- Към днешна дата това не е възможно, защото законът не го позволява. Първо трябва да се направят промени в законодателството. Следим нещата и при възможност ще работим за синхронизация с органите на МВР.

Очаквайте продължение:  Какви са проблемите в градски транспорт и как могат да се решат те?