Шеф на заведение в Пловдив: Вирусът ме удари доста сериозно! Не го подценявайте!

Автор: Plovdiv Now 206340
Шеф на заведение в Пловдив: Вирусът ме удари доста сериозно! Не го подценявайте!

Съдържател на пловдивско заведение, който прекара тежко COVID-19, вече се е излекувал, ала иска да отправи сериозно предупреждение към обществеността: "Вирус има, не го подценявайте. Не си мислете, че на вас няма да ви се случи". 

Пловдивчанинът разказа за борбата си с коронавируса и предупреждава всички да следят стриктно състоянието си, защото влошаването може да настъпи без да подозираш, а последиците може да са фатални. 

Заведението му скоро ще отвори, след като мъжът е минал през болницата, лекувал се е и са налице два отрицателни теста за sars-cov-2. Но вече се чуди как двете вселени - на социализирането и тази на самоизолацията могат да намерят пресечена точка. Когато поздравява с обичайната българска форма "здравейте", той вече припомня на клиентите си етимологията на обръщението - бъдете здрави. А това, както личи, зависи от всички нас. 

Ето ѝ разказа на ресторантьора, върху който да се замислим - в какви времена живеем и струва ли си да срещаме неволята по неволя:

Здравейте, драги! Наистина здравейте. Държим да отбележим, че след два мои отрицателни теста за sars-cov-2, а и на всички свързани с бара, смятаме да почнем да поработваме след дългата принудителна почивка.

Мнозина ще са изненадани, но да, вирусът си ме удари доста сериозно. Нека споделя няколко думи за това, що е то ковид-19 и как ще я караме занапред с това чудо. Много се пише, много се дискутира по въпроса, но като че ли за мнозинството всичко това остава някак си абстрактно, далечно, въпрос на статистика и едва ли не създаване на умишлена паника.

Със сигурност значителната част от населението за момента няма досег с вируса, а и да има, то повечето или го карат в леката му форма, или почти не разбират, че са го прихванали. Но гадината я има. Съществува. Коварна е и дебне. Най-коварно е подценяването- „на мен няма да се случи”. Леките симптоми, изчакването, че всичко ще се размине бързо /което често се случва/, липсата все още на пълни и обемни знания от страна на лекарската гилдия, могат да доведат до необратими последици. Оказва се, че всъщност последствията, които ковид-19 мъкне след себе си, са доста сериозни.

След една седмица разкатаване, добре съм-не съм добре, най-накрая се наложи да си направя снимка, за да установя, че двустранната пневмония е налице. Бам! Най-лошият за мен сценарий, само защото „а бе на мен ще ми се размине”, бе факт! И то без кой знае какви придружаващи заболявания, освен леко повишено кръвно налягане.

Между впрочем, освен възрастните хора и тези с придружаващи заболявания, се оказва, че спортистите също са рискова група. Явно интензивните и по-обемни физически натоварвания отварят широко врати за вируса в тялото, няма мърдане, какъвто бе и моят случай.

На това място моят апел- самонаблюдавайте се. При малки отклонения на физическия тонус( отпадналост, температура, гърлобол), никакъв спорт, ама никакъв! И никакъв компромис с тестването- много е неприятно да рискуваш карантина, но още по-неприятно е да рискуваш съвестта си и нарушаването на социалния оборот, здравето на близки, приятели, познати. И престой в болнично заведение.

Няма как да коментирам здравната система, далече съм. И въпреки, че съм благодарен, че попаднах на място с ангажирани (по-голямата част) и отговорни лекари и сестри, мога да кажа, че целият персонал свързани с ковид-отделенията е на ръба на оцеляването. Издишат, изнемогват, демотивирани са и е въпрос на време да колабират!

Когато се наложи да бъда хоспитализиран втората декада на юли, нямаше места - хванах буквално последния влак. Една шепа болнични заведения имат отделения за ковид-пациенти. Нищо добро не ни чака, въпреки последно предприетите „мерки” от правителството. Колкото и последиците от заболяването тепърва да се изясняват, последните изследвания в европейски страни показват, че та са доста сериозни и то в 80% от случаите. Това ще доведе до още по-голяма натовареност на системата, до страх, неврози, паника. Пу, пу, да не съм лош пророк. Но ръка на сърцето - да си болен или заразен от новия вирус си е като да си прокажен, такова е чувството за момента.

И тук въпросът е, как ще я караме занапред, какво ще правим, как ще се приспособяваме?

Определено има вирус, който е прекалено коварен, който оставя сериозни поражения, за да махнем с лека ръка и да продължим едно на гьотере, както си знаем. Няма как да разчитаме на институциите да урегулират обществено-социалния оборот. Още повече, че има адски пробойни там. Само ще спомена, че РЗИ е доста слаба брънка в цялата верига- ако не се бях самоизолирал (добре, че бях болен, че не съм сигурен дали нямаше да „щъкам”, както десетки други позитивни), не щяха и да знаят с ковид ли съм, къде съм, що съм. Но за това, на друго място.

Една от функциите на едно заведение е да събира хората, да ги приобщава, да социализира - тъкмо беше и дошло времето да поизлезем от тоя пусти фейсбук. На Ковида точно обратното. Доста трудно начинание е да събереш два антипода. Да живееш в перманентна несигурност, да ограничаваш контакти, излизания, социална среда.

Едно от нещата, които ние може да направим е да стерилизираме средата (с помощта на бактерицидни лампи, озонатори, пречистватели и т.н.), както и да разредим, както в момента, местата, да спазваме последователно и безкомпромисно дезинфекционните мерки. И ще го правим, разбира се. Друг е въпросът до колко може да се влезе в личното пространство на клиента и да се следят признаци като телесна температура и други. Много е деликатна ситуацията. И материята.

Факт е, че в България нещата не се развиват оптимално, иначе нямаше почти всички европейски страни да ни слагат в „черния” списък за карантина, нали? 

А пък от друга страна един катастрофален сценарий с ковид-19 може и да подейства като катализатор за промяна на БГ системата. Повече хора да прогледнат, да видят недъзите й и волята за субстанциална промяна да стане необратима. Друго си е да изпиташ товара на собствен гръб, ама истински, болезнено (не чрез записи, срс-та, политически водевили). Кога ще станем и индивидуално, и като народ по-самокритични, по-дисциплинирани? Кога ще престанат вечните тарикатлъци, които създават мизерия? За корупцията да не говорим, че буквално убива. Това уж всеки го знае, но буксуваме ли, буксуваме. Кога ще го пренапишем това пусто ДНК в тази му част бе?

Със сигурност много самоосигуряващи се се чувстват прецакани, плащайки хиляди левове данъци, осигуровки, такси и какво ли не.  Повечето само са чули за антикрисизните мерки, ама нито са ги видели, нито са разбрали нещо от тях. Всъщност би трябвало и трябва да плащаме безкомпромисно и данъци, и осигуровки, и такси и т.н., но пък и да се запитаме аджеба, как се борави с обществения ресурс? Как не се научихме да изискваме, да търсим отговорност, да упражняваме контрол? Имаме крещяща нужда от нов обществен договор. Няма да е зле да се понаучим да правим информиран избор. За да подпомогнем почтените хора, да дадем шанс на почтените начинания. Как иначе промяна? Във виното е истината, но очевидно не цялата.

Снимка: илюстративна.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина