На 18 януари 1927 г., голям пожар унищожава многофункционалната зала на клуба. Още същото лято започва нейното възстановяване и до зимата строителството е завършено. На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта е вторият, най-силен и разрушителен трус на Пловдивското земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зала е срината до основи.
Възстановяването на сградата се финансира от създадената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г. Проектите се изработват от архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров. Новият проект е за по-голяма сграда с повече функционални възможности. Тя става обществено средище за живота на пловдивчани и пловдивското офицерство. Между двете световни войни през 20 век в сградата се провеждат тържества и балове. Това е било единственото място в Пловдив, където са се организирали т.нар. вечеринки и дами облечени по европейски танцуват модерни за времето си танци с офицерите, които са в униформи.
През 50-те години на 20 век клубът е бил прекръстен на Дом на народната армия. В началото на 70-те години градските власти в Пловдив обсъждат идеята да съборят сграда на клуба.
В началото на 21 век на няколко пъти се възражда идеята сградата на клуба да се възстанови по оригиналния си проект.

Днес голяма част от оригиналните орнаменти липсват.