Народът отбелязва на 29 август Секновение, а църквата почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудяв. Водата в изворите и реките става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и други митични същества също се прибират в своите зимовища накрай света. 

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа, за да се избегне порязване. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. 

Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, денят и нощта стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките и се вярва, че ако някой наруши забраната ще се пресече.

Празникът Секновение се счита за край на лятото. Той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен.