Автор: Парашкева Иванова

През далечната 1928 година България е сполетяна от унищожително по силата си земетресение – чирпанското. Земята се разлюлява в 11:20 часа на на 14 април 1928 година, Велика събота.  Днес се навършват 88 години от апокалипсиса сринал половин Тракия. 

Всъщност е имало две бедствия – едното с епицентър край Чирпан, другото – край Пловдив. Разликата между двете е няколко дни.  

Силата на трусовете са с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер и епицентърът е на на около 8 киломитра северозападно от родния град на Яворов. На 18 април вечерта следва нов силен трус със същата сила и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Специалистите са изчислили,  че разместванията на земните пластове са станали на дълбочина около 15 км. 

Градът е сринат напълно. Жертвите от двата последователни труса са 114 души, 500 са ранени, 73 200 сгради са разрушени, а 21 хиляди други са пострадали.  

Малцина са вече живите хора, които помнят кошмара от 1928 г. 

Много тежко е засегнат Пловдив. Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво. Техните майстори много добре са знаели, че градът е  в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер – той вече е използвал бетона. 

Разрушена  е красивата сграда на Военният клуб, след това той е ремонтиран, но сградата вече е загубила внушителната си осанка. Напукан е и Домът на благотворителността, дарен от Кудоглу.  

Историческите свидетелства говорят, че в продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Очевидци разказват, че първо рухват покривите на сградите, после се разцепват и стените. Почти цялото население на Пловдив и Чирпан се евакуират в полето.  

След разрушителния трус много пловдивчани се изнасят на палатки и бараки в Цар - Симеоновата градина. Въпреки преживяната загуба и страха от неизвестното от палатките не се чували вайкания и плач, а песни и  музика. След земетресението идва времето на “помощите” и на тяхното разпределение. И както става често в България, на опашките за паничка супа и чамови дъски  редом с бедняците се нареждат и “начервосани дами с кожени палта”, разказва възрожденецът Недко Каблешков в книгата си "Страшната народна злочестина".  

Пловдив и цялата му прилежаща област за обявени от властите на бедствени райони. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатите места, защото телефонните връзки със селищата са прекъснати.  

Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.