Апелативният съд в Пловдив за първи път отказа да разгледа искане за възобновяване на наказателно дело, внесено от изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, с аргумента, че след 21 юли 2025 г. той няма право да упражнява тези правомощия.

Решението е окончателно и се превръща в първия подобен акт на съда в Пловдив. 

Производството е било образувано по искане за възобновяване на дело, приключило с определение на Районен съд – Пловдив, с което са групирани няколко присъди на осъден и е определено едно общо най-тежко наказание. Искането, подписано от Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, е депозирано на 13 август 2025 г. – близо месец след изтичането на предвидения в закона срок, в който той може да изпълнява тези функции.

С решението се казва, че апелативните магистрати не влизат в същината на казуса, а прекратяват делото поради процесуална недопустимост. Според съда проблемът не е в аргументите за възобновяване, а в това кой ги е направил.

Съдът приема, че след влизането в сила на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, едно и също лице няма право да изпълнява функциите на главен прокурор за срок, по-дълъг от шест месеца. Този срок за Борислав Сарафов е изтекъл на 21 юли 2025 г. От този момент нататък той не може валидно да сезира съдилищата, включително с искания за възобновяване на дела по реда на НПК.

„Изпълняващият функциите „главен прокурор на Република България“ не може да изпълнява тези функции след 21.07.2025 г., и в частност не е процесуално легитимиран да изготвя искания за възобновяване“, посочва Апелативният съд – Пловдив в мотивите си.

Решението на Пловдивския апелативен съд се позовава изрично на вече формирана практика на Върховния касационен съд. През октомври и ноември 2025 г. няколко съдебни състава на ВКС отказаха да разглеждат искания на Сарафов именно поради липса на компетентност след изтичането на шестмесечния срок.

В едно от тези решения върховните съдии приеха, че липсата на правомощия на и.ф. главен прокурор компрометира и действията на неговите заместници, тъй като те не могат да представляват валидно орган, който сам по себе си е нелегитимен.

Апелативният съд в Пловдив изцяло споделя това разбиране и приема, че новият правен режим не представлява недопустима ретроактивност, а урежда за бъдеще заварени правоотношения. С други думи, след 21 юли 2025 г.  съдилищата не могат да бъдат валидно сезирани от лице без законови правомощия.

С този акт апелативният съд директно отказва да разгледа дело по искане на Сарафов, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Въпреки, че конкретният казус е свързан с групиране на наказания, ефектът от него излиза далеч извън рамките на едно дело. На практика съдът заявява, че след 21 юли 2025 г. всички искания за възобновяване, подписани от и.ф. главен прокурор, са процесуално недопустими.