Пловдивският апелативен съд отказа предаване на съдебните власти в Гърция на българския гражданин С.И. През 2018 г. той е бил задържан в Гърция във връзка с разследване за трафик на мигранти, но след три дни освободен. Седем години по-късно срещу него е издадена Европейска заповед за арест и е поискано предаването му, тъй като през 2019 г. е осъден на 35 години лишаване от свобода, от които ефективно да изтърпи 25 години.

Апелативният съд прие, че заповедта за арест не отговаря на законовите изисквания и жалбата на обвиняемия срещу решението на Пловдивския окръжен съд, с което първоначално е допуснато предаването му, е основателна.

Съгласно българския закон е необходимо държава, издала заповедта за арест, да опише в нея обстоятелствата, при които е извършено престъплението,   включително време, място и степен на участие на исканото лице. Апелативните магистрати констатираха, че това изискване не е изпълнено. Описано е, че извършител на деянията е друго лице, но никъде не се посочва ясно в какво се изразява участието на С. И. Не са конкретизирани времето и мястото, на които се твърди, че са осъществени престъпленията. Липсват данни изобщо дали съдебният акт, въз основа на който е наложено наказанието лишаване от свобода, е влязъл в сила.

Пловдивският апелативен съд приема, че в Европейската заповед за арест данните затова по какъв начин е осигурена защитата на българския гражданин и дали той е уведомен за датата на разглеждане на делото му в Гърция и за постановената присъда са противоречиви и неясни. По никакъв начин не е удостоверено, че българският гражданин е имал връзка с назначения му там служебен защитник, още повече, че деянията, които се твърди, че е извършил, са от 2018 г., а Европейската заповед за арест е издадена едва през 2025 г.

Съдът отмени и мярката за неотклонение на С. И. задържане под стража и го освободи още в залата под бурните ръкопляскания на близките му.

Решението на Апелативния съд е окончателно.

Снимка - архив.