С вой на сирени ще почетем днес паметта на загиналите за свободата на България

Автор: Plovdiv Now 1470
С вой на сирени ще почетем днес паметта на загиналите за свободата на България

Със смирение, свели глави, днес ще почетем паметта на всички загинали за свободата на България. На 1 юни по нов стил се навършиха 144 години от гибелта на Христо Ботев, но по традиция се прекланяме пред героя на 2 юни.

Сирените в цялата страна ще се включат по едно и също време, както става всяка година. Сигналът започва точно в 12 часа на обяд и продължава две минути. Всички пешеходци и пътни превозни средства в страната, с изключение на влаковете, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.

Сирените в памет на Ботев и загиналите за Родината герои се подават в цяла България от 1948 година. Началото е поставено през 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други хора, за да отдадат почитта си.

На 29 май 1876 четата му овладява пътническия параход „Радецки“. Ботев заставя капитана да спре на българския бряг. Той му връчва писмено обръщение-ултиматум да акостира край Козлодуй, като изрично пояснява:

„…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата влиза в спорадични престрелки с местни черкези, но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък.

През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.

Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.

Вечерта на 20 май (1 юни нов стил), след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира веднага. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от османски стрелец, а втората, която рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит при заговор от свои четници. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието което е използвано по онова време от редовната армия, излиза че първата версия е малко вероятна.

След смъртта на Ботев, тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина