С концерт на традиционна иранска музика, посветен на иранската нова година Ноуруз, на 27 март от 18.30 часа в Културен център Тракарт в Пловдив ще бъде отбелязан хилядолетния празник. Събитието се организира от културния отдел на посолството и в него ще участва уважаваната иранска група НОВАК.

Норуз е името на персийски новогодишен пролетен празник. Тай е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Празнува се в деня на астрономическото равноденствие, което обикновено е на 21 март (пролетното равноденствие) или 1 ден по-рано или по-късно. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича „Саал Тахвил“.

В далечното минало, преди Шах Джамшид от персийската династия Пешдадиян, е основан фестивалът на Норуз, с който празнично се е посрещало настъпването на пролетта след студената тъмна зима. В онези времена Иран е пасторална общност и този фестивал бележи победата на доброто над злото със светлината, която побеждава тъмнината. Норуз се посреща с настъпването на астрономическата пролет, когато е пролетното равноденствие – вечерта се равнява на деня, а впоследствие денят започва да се увеличава.

Персийската Нова Година се празнува в продължение на най-малко 3000 години – традиция, която е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийството (религията на Древна Персия преди появата на исляма през 7 век). За зороастрийците, шестия ден след Норуз се нарича „Норуз-е Бозорг“ или „по-голяма Норуз“, тъй като се чества като рожден ден на Светия Заратустра. Това, което прави Норуз е уникално – това е единственият празник, който се почита от различни религиозни общности в различни страни.

В древни времена традиционната „Софра“, нареждана 7 дена преди Норуз, е наричана „Софре Хафт Шийн“ – Масата на Седемте „Ш”-та. Тя е символ на 7те дара на природата с имена, започващи с буквата на персийски език „Шийн”. Седмица преди празника се поставят в купичка на масата покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи и Светото писание – „Хордех Авеста“ за зороастрийците. Поставят се също купа със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира, хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото, през новата година.